ВЗЕМЕТЕ СИ СВЕТЕЦА, БЛАГОДАРИМ!

          През тази година се навършва един век от бомбардировката на град Варна от Русия.

         Кой помни още този зверски акт?

         Съвсем накратко. На Петковден 1915 година градът внезапно е нападнат от руски военни кораби, подкрепени с авиация. Корабите са извън обсега на българската артилерия и спокойно ръсят снаряди над града, който се готви за църковния празник. Паниката е ужасяваща. Командването на града се опитва да спаси военните обекти, пристанището, гарата. Но руските снаряди и бомби са насочени предимно към жилищните квартали, целенасочено и методично. Трагедията не се превръща в апокалипсис благодарение на две немски подводници, притекли се на помощ на града. Руските кораби са прогонени, единият потъва при бягството си около Калиакра. Спасителите-подводничари са посрещнати от населението като герои.

         В резултат на това нападение парламентът и правителството на България решават да прекръстят храма „Св. Александър Невски” в София на „Св.св.равноапостоли Кирил и Методий”. Решението е взето единодушно – и русофили, и русофоби гласуват без колебание.

         Това е съвсем накратко историята.

         Пет години след това в резултата на вечните глупави български   политически  заигравки, храмът тихомълком връща името на някакъв си руснак, дето се бил с шведите, пък ги победил, пък руснаците видели в победата чудо и го канонизирали. Може би ако корабите им бяха заличили докрай Варна, героичните им командири щяха да украсят списъка на руските светии.

         И оттогава – та досега. И българите  представа си нямат кой аджеба е този светец, та сме му оказали тази висока чест. А прекрасният ни храм е изтърпял толкова много през последните десетилетия, толкова безверници и богопродавци са служили там, че името му сякаш остава второстепенно, някаква дреболия. Но не е така. Nomen est omen, са казали древните – името е знак. В случая – знак за нашата овча търпимост. Стотици паметници на руското присъствие има у нас, и никой не е сринат просто защото на народа не му пука. Както не му пука за сриването на Варна през 1915-та. Ние сме народ-непукист; все ни е едно и за миналото, и за нас, и за нашите деца. Важното е да оцелеем днес, утре, пък дай Боже – и другия месец. Толкоз.

         И не към този народ се обръщам, а към другите, малцината, загрижени и все още обичащи отечеството си. Вашият глас се чува! Не до всекиго достига, някои предпочитат да не слушат, други се подиграват; все едно! Но нека се обединим и възстановим стореното от дедите ни преди сто години. Нека върнем на нашия първи храм достойното име на светите братя! Това са нашите светци, това са нашите покровители! Най-фрапантния пример на руското поробване не са толкова малоумните альоши с патлаците, а храмът номер едно на българите. Сега той е унизен, с отнето достойнство. Ние и само ние можем и трябва да поправим тази несправедливост. Няма да го направят руските агенти от синода. Няма да си разваля рахатлъка никой парламент, докато не бъде принуден. Ние трябва да го направим. Ние трябва да ги принудим!

         И тогава несъмнено ще заслужим благоволението на солунските братя, които станаха светци не с окървавен меч, а с перо, мастило и любов.