ДЕМАГОГИЯТА НА РОБОВЛАДЕЛЦИТЕ

Ако слушате излиянията на гръцките екскурзоводи, гърците са ни научили почти на всичко и най-много на демокрация. Според отровно присмехулния «Пънч», ние всички сме гърци! Според Сократ, гръцките полиси са накацали край морето «като жаби около блатото».

Ако четете историята ( но не тая, писана от гърци) ще намерите  доста любопитни камъчета, които могат да обърнат цялата историческа каруца.

В нейният най-цъфтящ класически период Атина не е имала повече от стотина или сто и двадесет хиляди души. Работата е, че от това население само една пета или една четвърт са били гърци, тоест говорещи гръцки, родени в Атина и притежаващи гръцко гражданство. Те са тези, които са имали правото да гласуват в Атинския парламент и никой друг. От тези 20 или 25 процента от цялото население излиза и гръцката олигархия, и всички останали търговци и дюкянджии, тоест цвета на града.

А кои са били останалите? Това са, разбира се, траки, илири, фриги, финикийци, египтяни и други прелетни птици, както и един огромен брой роби, главно предназначени за ужасните атински сребърни рудници, за домашни работници и за слуги. Цялата тая космополитна паплач от източното средиземноморие естествено е търсела начини да се домогне до гръцко гражданство и да докопа неговите предимства. Едни  са гледали да се оженят, други като траките например, са предлагали военните си умения като наемници, робите са очаквали да бъдат освободени по заслуги или стаж, или гръцка вдовица да се ожени за слугата си след смъртта на съпруга й. Многобройните траки с тяхното многоженство  и огромен брой  деца са давали децата си за слуги и работници на гърците. Винаги готовите за война траки са били сгодни за Атиняните и като наемници при нужда, а самата Тракия като удобно убежище за немирни политически бегълци от града.  Такъв е например авторитарния Пизистрат, който използва траките за наемници, с които се разправя с непослушния Атински парламент.

Един от тия космополитни гърци е бил и Темистокъл, тоест човекът, на който се приписва спасяването на Атина срещу персите и човекът, който единствен и за пръв път, както казват, е успял да ги обедини срещу нашествениците. Това е същият Темистокъл, чиято майка е тракийка (по някои сведения карийка) и който в младите си години е изпитал на гърба си гръцката ксенофобия, тоест враждебност към  чужденци.

За някои историци корумпирането на самия Сократ и неговата опозиция на гръцкия пуританизъм и чувство за превъзходство идва от жената, с която е живеел и от която явно е заимствал «неморални идеи» срещу олимпийските богове, с които да «развращава» Атинската младеж,  а тая жена е била чужденка и по всичко изглежда тракийка.

Та ето такава е изглеждала Атинската демокрация в пети век преди новата ера, да не говорим за жените, които са били покрити от глава до пети, точно като сегашните ислямски кадъни. И без право на гласуване.

НОВАТА ЕЛАДА

Да видим как изглежда Гърция сега. Докато европейците се усетят, още първите  преводи на 5 милиарда долара за новия член на ЕС изчезнаха скоропостижно и яко дим – обсебени, скрити, разпределени, изядени и изпити (да не говорим за счупените чинии).

В Гърция днес живеят над два милиона емигранти, много от тях идващи  чак от Афганистан и Пакистан. За страна от осем милиона това е огромна цифра и ако не беше европейската финансова помощ, която да осигурява социалните помощи за тези хора, Гърция щеше да е издъхнала. Повечето от тия емигранти са (както и в древността) българи, албанци и румънци, които  работят за минимални надници и слугуват на гърците  по един или друг начин. На тоя фон етническата толерантност и  акцентираните от ЕС човешки права се интерпретират като слободия и са изкушение за безнаказана престъпност.

Гърция не е индустриално развита страна и главното перо на нейната икономика е туризма. Повече от всякъде това е илюстрирано от непропорционално голямото население на Атина (над 4 милиона души). Атина е един от най-замърсените градове в Европа, чийто въздух в горещи и безветрени дни се диша само с противогаз. Бедността е скрита под тънка коричка от показност, подхранвана от вноските на Европейския съюз. Атина е магнит не само за емигранти от Близкия Изток и Африка, но и за икономически изостаналото население от северните райони на страната (траки, македонци, гърци, помаци и турци). Тя много често е стъпка към по-нататъшната миграция на тия хора към зелените пасища на Америка, Австралия и Канада.

Европейските пари за дълги години са изработили у гърците самочувствието за незаменими и уникални, което допринася за пълното им объркване в сегашната финансова криза. Профсъюзите, например, са една съвременна вкаменелост – непознала гнусотиите на пролетарската диктатура, гръцката работническа класа реагира по марксистки старомодно и антагонистично, наливайки масло в социалните размирици.

От друга страна типичния  манталитет на балкански хитряги кара гърците да мислят, че вечно могат да премятат европейските будали. Всичко това са съставки на едно изкуствено съществуване: стоки и услуги се продаваха без касови бележки и без данъчна отчетност; огромните доходи на доктори, адвокати и едри бизнесмени се криеха поголовно; самата държава даваше възможност за пенсиониране на 55, 50 и дори на по-ранна възраст; тринайста заплата се считаше за неотменимо право;  огромен брой хора за последните години са получавали пенсиите на починалите си роднини; в страна, която е на последно място в Европа по водни ресурси, богатите покриват басейните си с изкуствена трева, за да ги скрият от инспекторите, които и без това не е трудно да подкупиш.  

Ако имаше кой да гледа, спукването на тоя сапунен мехур щеше лесно да бъде предвидено. Положителното и директно свързано с България развитие в отношенията между двете страни е, че гръцките бизнесмени не носят  тъпотията на съветския вид икономика и много от тях (по последни данни около 2,000 бизнеса) са намерили по-удобни условия за инвестиции в България, а това осигурява работа за много хора.

 От своя страна българските бизнесмени, носещи дълбокия печат на същата комунистическа тъпотия, имат само спекулативни инвестиции в жилищния сектор на Гърция. По тоя начин страховете за икономическа инвазия и заселване в Северна Гърция от страна на турски и български капитали изглеждат  доста необосновани, колкото и привлекателни да са. 

НОВИЯТ АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

И така, стигнахме и до Ципрас. Никога още от времето на Александър Велики македонец не е влизал с такъв взлом в Атина. Но докато Александър е стъпил на врата на атиняните и ги е разгонил безмилостно, Ципрас носи в себе си всички характеристики на българо-македоно-влахо-гръко-помашките гени, така известни на всички ни, но тоя път завладява Атина с нещо така мило и класическо за целите Балкани, а именно демагогията. Според официалната дефиниция на «демагог», това е политик, който разиграва емоциите, страховете, предразсъдъците и неграмотността на низшите класи, за да се добере до властта. И още, това е лидер, който използва една основна слабост на демокрацията: понеже при демокрацията властта принадлежи на народа, никой не може да спре хората да окичат с власт някой, който привлича голяма част от населението с елементарни обещания.

Още един велик македонец, готов да развързва Гордиевия възел!

Още един велик македонец, обърнал очи към Азия (по-точно Евразия)!