Не слушайте крякането от блатото

Числата доказват, че българите вярват на Европа, искат Европа и очакват още натиск от Европа

Иван Бедров

Да помълчим една минута.

За геройски загиналите опорни точки. За засрамените „горди българи“. За народните трибуни, които се напъват да ни освобождават от “тая продажна Европа“.

Колко мастити магистрати, политици и етикиращи се като журналисти герои изригваха по байганьовски срещу острите думи на посланиците на Франция и Обединеното кралство за „гнилите ябълки“ в съдебната система. Колко енергично се мятаха пред амбразурата и недоволстваха: "Ама какви са тези чужденци?! Как смеят да ни държат такъв тон?! Те ли ще ни кажат?!"

А колко други комици от години се правят на унизени от продължаващото наблюдение на Европейската комисия над правосъдието и вътрешните работи в България. Колко „борци за независимост“ ни убеждаваха, че не трябва да обръщаме внимание на европейския натиск, но пък и не трябва да се отказваме от европейските пари.

Да не забравя и евразийците. Толкова често напоследък държат да ни напомнят колко покварена и недостатъчно извисена за нас била „гейропа“. Колко загрижено и социалноотговорно ни призовават да забравим европейските ценности и да прегърнем духа на Евразия. Как свободата не била толкова важна, а сигурността, саламът и газът са по-ценни.

Имам една лоша новина за всички тези другари:

Българите не ви обръщат внимание!

Сега запазете за себе си аргумента с Кончита Вурст, постискайте зъби няколко минути и прочетете внимателно числата. Две изследвания тази седмица разбиват на пух и прах претенцията на всички припознали се да представляват значителна част от българското общество.

Евробарометър:

78% от българите искат Механизмът за сътрудничество и проверка да продължи да действа. Т.е. очакват само от Европа натиск над блатото, в което синхронно крякат политици, съдии, прокурори, бивши и настоящи сътрудници на специалните служби и обикновени тарикати.

79% от българите са убедени, че Европейският съюз трябва да има роля в битката за нормално правораздаване в България. Преди две години са били по-малко. Капиш?

А пък тези, които искат Европа да се откаже от този свой инструмент за натиск над бългаските власти, намаляват от 18 на 16%. Над половината българи оценяват положително влиянието на механизма.

Свободата или салама?

Нито е саламът, нито е газът. Данните от изследването на „Алфа рисърч“ показват, че за 62% от българите свободата е основна ценност и пред нея не бива да се поставят ограничения. Т.е. две-трети от българите не се връзват на приказки от типа „дайте сега малко да затегнем нещата като Путин, па като се оправим, пак ще мислим за свобода“.

В същото време 52% не вярват (само 11% вярват), че МВР ще направи всичко възможно да открие извършителите, ако срещу тях бъде извършено посегателство. Но ако все пак бъдат открити, 57% не вярват (8% вярват), че съдът ще им наложи справедливо наказание.

Ако човек чете двете изследвания, няма как да не забележи, че недоверието е огромно, но надеждата за подобряване е свързана само и единствено с натиск от Европа. Т.е. някой ден да стане, както е там.

А сега за всички контрашарлита, които твърдяха, че Европа си го заслужила, че „толерастията“ била виновна, че „хак да им е с техните двойни стандарти“ - 82% от българите подкрепят солидарността с френския народ и само 18% декларират, че не им пука, защото и на французите не им пукало.

Крякайте си в блатото. Крякайте си по вестниците, които издавате. Крякайте си по телевизиите, от които не излизате. Крякайте си по форумите, които тролите. В тъмнината дори и само няколко жаби създават такъв шум, че блатото ни се струва пълно. И тяхно.

Четете числата. И е празно, и не е тяхно.