Н.В Борис III – 121 години от рождението на Царя Обединител

Цар Борис III
(1918-1943)
*1894 София +1943 София

Син на втория български княз Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. На 1 година е покръстен в православие. Кръстник му става руският император. Този дипломатически ход на княз Фердинанд възстановява отношенията с Русия, която до тогава третира българския цар като узурпатор. Възкачва се на престола на 24-годишна възраст след абдикацията на баща си през 1918г. Поема държавата в рискована и нестабилна ситуация – тежки репарации, наложени от Ньойския договор, териториални, човешки и стопански загуби в следствие на последните две войни и агресивна антимонархическа опозиция в лицето на комунисти и земеделци. Година след възкачването му на трона, на власт идва правителството на Стамболийски. Буржоазните партии и офицерският корпус са преследвани а монархът е под постоянна заплаха. През 1923г. е извършен военен преврат, Стамболийски е убит. През 1925г. комунистите правят 2 последователни опита за убийство на царя – единият при прохода Арабаконак, а другият няколко дни по-късно при атентатът в столичната катедрала Св. Неделя.

През 1934г. нов военен преврат на кръга Звено забранява политическите партии и отрежда на царя марионетна роля. В рамките на една година обаче, цар Борис постепенно печели влияние и през 1935г. на практика овладява властта. Следващите години често са определяни като „личен режим на Цар Борис III”. Парламентарната система е възстановена, но изцяло мажоритарно, без политически партии. Това е периодът на най-голя икономически възход на Българя в цялата и нова история.

През 1930г. Цар Борис се жени за Принцеса Йоанна Савойска – дъщеря на италианския Крал Виктор-Емануил. След католическата церемония в Асизи, следва православна в София. Кумува Бенито Мусолини. От брака им се раждат 2 деца:

• Княгина Мария – Луиза (1933)
• Княз Симеон Търновски (1937) – по късно Цар Симеон II.

При избухването на Втората световна война, България е поставена под силен натиск. Умението на цар Борис III да лавира между великите сили е причина за минималните жертви, които страната дава. Силна икономическа свързаност с Германия и щедрите предложения от страна на Хитлер за възстановяване на отнетите български територии (национална травма на българите от Берлинския конгрес и Ньойския договор) от една страна и военната заплаха от друга, принуждават Борис III да се присъедини към Тристранния пакт през 1941г.и да обяви „символична война” на Англия и САЩ. България си връща Южна Добруджа и Македония, а в Беломорието и
Източна Югославия изпраща окупационен корпус, който поема властта от германските войски. Макар и за малък период от време е осъществен българският национален блян от Санстефанска България. За това Борис III е наречен от българския народ „Цар Обединител” Въпреки че нито един български войник не участва в сражение срещу силите на Антантата, през 1943-1944 София е подложена на жестоки бомбардировки, при които града понася тежки разрушения, загиват над 3000 души предимно цивилно население. Натискът от страна на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт се засилва. Борис III категорично отказва. Друга негова заслуга, е че подпомогнат от силния обществен натиск, намира начин да не позволи депортирането на 50 000 български еврей в лагерите на смъртта. Не успява да спаси 13 000 евреи от Беломорието, които не се намират под негова юрисдикция.

През август 1943г., няколко дни след изключително тежка и враждебна среща с Хитлер, Цар Борис III умира неочаквано от сърдечна недостатъчност. Причината за смъртта му не е изяснена и е обект на множество интерпретации (Хитлер, Сталин, САЩ).

Погребението на Монарха е грандиозно – той е много популярен сред всички слоеве на населението. Погребан е в Рилския манастир. Гробът му се превръща в обект на поклонение. След съветската окупация и комунистическия преврат на 09.09.1944г., тялото му е изровено и тайно заровено в двора на двореца Врана. След демократичните промени, по спомени на участници в „акцията” мястото е разкопано. Намерено е само сърцето, което е било в стъкленица извън ковчега. През 1993г. сърцето е погребано отново в гроба в Рилския манастир, който е възстановен в стария си вид.