Че Гавра

„Че Гевара” в неговия оперетен гръцки вариант дойде на власт в Гърция и очевидно това вдъхновява още повече подражателите на зловещо кичозната поп икона на разглезеното западното левичарство, взета на въоръжение от крайните български левичари по липса на достатъчно фрапанта българска комунистическа муцуна.

Колажът от снимки е дело на чегеваристи, позиращи край МОЧА. Горди с агресивността си ( под една от снимките се хвалят, че ИНДЖЕВ им бил избягал, а ГЛИШЕВ се криел в храстите), членовете на шпицкомандата призовават  да бъдем “БИТИ ВЪВ ВСЯКО СЕЛО СЕЛО И ПАЛАНКА”.

Все още не са ни били, но на мирния ни митинг на 9 септември 2014 г. отново се появиха и един от тях ми счупи пред очите на полицията плаката с надпис “СВОБОДА ИЛИ СССР”, което предизвика Манол Глишев да извади спрей, което предизвика веднага полицейска намеса. Агресорът, който ми счупи плаката, беше покровителствено изведен от полицаи, които не му сложиха белезници, а взеха да обикалят и монумента заедно с него и да си говорят “нещо”.

По-късно, след края на събитието, все още без белезници ( за разлика от арестуваните със спрейове четирима души два дни по-рано) агресивният младеж кротко си говореше пред една патрулна кола с полицаите.

Не знам доколко е вярно, че тъкмо туземните подражатели на латинозвездата с пурата и баретата са лиснали червена боя снощи върху мемориала с имената на убитите от т.н. Народен съд. Знам обаче, че тази информация, споделяна засега неофициално, звучи напълно достоверно.

Подражателите на кубинския масов убиец, „герой” от десетки лично заповядани екзекуции на кубински селяни ( и доказан садист като участник в разстрелите, включително на непълнолетни), отказали доброволно да се „колективизират” по съветски модел, не веднъж са се проявявали вече като уродлив юмрук на мутиралия комунизъм в България.

Тъкмо групичка от тези имитатори на тартора Че бяха единствените, които се репчеха със знамената си, че нямало да допуснат разрушаването на мавзолея на Г. Димитров в София.

Пак те бяха ударната сила на официално подстрекаваните от (младежката организация на ) БСП контрапротести срещу граждани, демонстриращи на 9 януари 2012 г. мирно, тихо и легално за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия в София.

Един от подобните им, които вееха червено знаме на такъв контрапротест и крещяха цинизми ( включително лично срещу моя милост), вече няколко пъти ме заплашва агресивно и на висок глас с физическа разправа в центъра на София (например насред кръстовището на ул. „Раковски” и „Граф Игнатиев” на 17-ти януари в 18.30 ч. пред смаяните многобройни минувачи, а седмица по-късно и на бул. „Витоша” посред бял ден).

Отново срещу моя скромна милост чегеваристи се бяха мобилизирали и ме „издирваха” за саморазправа на една провалена от проливния дъжд изява, предварително разгласена от инициативата за демонтиране на МОЧА.

Вероятно си въобразяват, че „имат право” на ответни акции срещу това, че се възмущаваме от съветската окупационна символика и си отмъщават на паметта за убитите от „Народния съд”.

Мога да им посоча доста разлики между едната и другата символика, но се боя, че да спориш с аргументи с подобни примитиви е безполезно. Ще направя само един опит, дано се опитат да го проумеят: МОЧА, освен символ на чужда окупация, донесла огромни беди на България, е монументално куха лъжа над НИЧИЙ гроб. Убити съветски войници ( хора, човеци) в България няма. Докато скромният мемориал на разстреляните от „Народния съд” е израз на скръб по реално умъртвени стотици сънародници, където техните потомци могат да се поклонят чисто човешки.

„Чисто човешки” обаче не е аргумент като за павиани, които държат да си покажат свинщината като достойни продължители на онези примати от концлагера в „Белене”, угоявали най-буквално свинете си с телата на убитите от тях човешки същества.

P.S.

Към споменатите по-горе факти Нина Денева, участник в провалената поради дъжда инициатива “Баща ми бояджията” на 15 септември 2014 г. пред МОЧА, добави в коментарната част на блога следното свидетелство:

Изпратен на 02.02.2015 в 10:12

“Истината е, че не Манол Глишев, а чегеварите се бяха скрили в храстите (снимала съм ги), а Глишев и компания отидоха да се изсушат и подкрепят в “Кривото”.
След като “пазителите” на МОЧА излязоха от храстите, неволно подслушах коментарите им, докато минаваха покрай мен – един се тюхкаше, че за съжаление много хора четели Иво Инджев и му вярвали!
Преди да си тръгнат, разпънаха знамената и се снимаха пред фетиша си – зер трябва да се отчитат после. (На втората и третата снимка от колажа сме аз и Пламен Николов.)”

ЗА ПРОТОКОЛА ОТ 15 септември 2014 г.: мястото, където се криеха побойниците:

Един от участниците в шпицкомандата, която се готвеше за пореден път да напада протестиращи пред МОЧА, написа следното във фейсбук на 15 септември 2014 г.

“Milen Angelov
Що ви нямаше снощи пред ПСА, мършо демократична? Падна дъждец и ви отми антикомунистическия порив. Само Инджев обикаляше като мокро псе. Защо не го подкрепихте?”