ЕДНА ИМПЕРИЯ ПО-МАЛКО

Кой би повярвал ако в 1989 ви кажеха, че след 25 години от империята СССР ще остане само скелета, тоест Русия и придадените й азиатски племена?

Кой би повярвал, че Украйна ще забие последния пирон в ковчега й? Едно огромно парче от империята се откъсва и тръгва по своя път безвъзвратно.

И кой би повярвал, че дребния слухар на КГБ Путин няма да може нищо да направи срещу това, макар че има целия избор на своя страна: да избие половината украинци като Сталин или да ги умори от глад?

И все пак той е човекът, на който се падна мизерната роля да оглавява империята в нейните последни дни. Още при неговия предшественик различните съставни части на това неуправляемо чудовище се разбягаха по допирателната, една по една, безапелационно и с унизителна безкомпромисност, сякаш че казваха на чудовището, което управляваше Москва: «Яжте си попарата!»

Да не си правим илюзии – пред нас се разигра ( и още не е завършило) най-голямото представление за последните векове, а именно разпадането на най-голямата империя в света след Британската. Събитието е епохално, но то е и уникално поради факта, че целия този процес става с невероятна бързина – само 25 години!

Някои предвиждат, че ще има още териториални ампутации, като например Сибир, известен не само като далеч неустановена руска територия, но и населен от незнайни времена с множество азиатски племена и народи, които руснаците така и не са асимилирали. Напротив, при първата възможност за избор руското население бяга от този див и крайно труден за живеене район, където е написана една от най-жестоките и античовешки страници в историята на комунизма.

Мизерията на тази империя се изразяваше преди всичко чрез нейния егоцентризъм, тоест руското чувство за превъзходство и нейния грандомански интерес – да завоюва света като носител на вечно щастие за всички народи. В тази империя обаче няма да намерите нищо, наподобяващо дори и Римската империя. Съдете сами: Рим дава първия и най-невероятен пример на света за урбанизация по всичките си територии – където и да са, римляните основават градове с център, храмове и администрация, търговски центрове, амфитеатри, аквадукти и бани възникващи около военните бази, тотална и безкомпромисна пътна и пощенска система, агрикултурни имения снабдяващи градовете (600 на брой по цялата територия на империията), защитни системи... Много от тези градове са имали независими монетни единици. Това, което са оставили като модел, важи и до сега.

След двеста години обаче от руската териториална лакомия не остава нищо, повтарям – нищо! Нито урбанизация, нито научни успехи, нито каквито и да са цивилизационни признаци или напредък в живота на руското население и придадените му народи. Напротив, все по-ясно личи как след убийствената стагнация на комунистическата империя под името СССР редица бивши републики преориентираха на бързи обороти целия си живот и възгледите си в името на народите си: бързо усвояване на индустриалните, технически и научни методи на Евро-Атлантическата цивилизация, активна търговия и прогресивни селскостопански разработки.

За скелета на империята, тоест Русия, остава тъжната статистика на страна от третия свят, зависеща основно от изкопаемите си богатства. Но историята става още по-тъжна ако припомним, че този имперски скелет е един от най-големите търговци на оръжия в света. С това беше известна и империята СССР, както и с нейния ненаситен апетит за световно господство.

Иска се наистина невероятно късогледство, за да не видиш че си претоварил гърба на камилата и че само още една сламка ще го прекърши.

Когато се правят оценки за имперски несполуки в такива мащаби, обикновено се споменават известните на всички причини, тоест неконтролирана териториална лакомия, прекалена милитаризация на промишлеността и на обществения живот и неусетно затваряне в собствената си черупка поради непреодолим нарцисизъм.

Да оставим историците да умуват. Вместо това да посъветваме всички комунистически наивници, които  лелеят илюзии че тази империя ще се върне, да се научат да обичат народа си и да работят за неговото добро съгласно всички отдавна известни универсални добродетели и да оставят скелета да се пържи в собствения си сос докато намери пътя си.

Безвремието свърши. Свърши и комунистическия фанатизъм.