Свободата днес и тук 11 Август 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

[Тази статия е част от съдържанието на вестник Капитал Daily] 22 2 фев 2015, 19:45, 4336 прочитания Големите банки пораснаха след КТБ

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Мария Иванова, в. Капитал

Все така замръзнало кредитиране, растящи разходи за обезценки, минимален ръст на нетните лихвени доходи и свиване на постъпленията от такси и комисиони. На този фон банките в България успяха да приключат 2014 г. на печалба, при това доста по-висока от тази за 2013 г. Миналата година обаче беше и доста различна - четвъртата по големина банка затвори, а около 4 млрд. лева депозити от КТБ се преляха към конкуренти. Лятната паника обхвана и втора банка и така се стигна до държавна подкрепа за ПИБ. Но трусовете не са довели до отлив на депозити към края на годината, дори напротив. Ако обобщим: изчезването на КТБ направи големите банки по-големи, като институциите с чужда собственост растат повече от тези с българска.

Печалбите растат

Според данните от надзорната статистика на БНБ за състоянието на банковата система към края на годината общата печалба в сектора за изминалите 12 месеца е 746.3 млн. лв., което представлява ръст от 26% на годишна база. Ако пък от данните се извадят резултатите на Корпоративна търговска банка, която беше поставена под специален надзор в края на юни, а впоследствие БНБ отне лиценза й на 6 ноември, годишният ръст в печалбите достига внушителните 43%. 

Зад силния общ резултат обаче стоят различни индивидуални показатели на отделните 28 опериращи в момента в страната банки. Така например над 73% от общата печалба всъщност е постигната от три големи финансови институции – Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка. Също както през 2013 г., седем от банките (макар и не точно същите) приключват годината на загуба. Сред тях е дъщерната на КТБ Търговска банка "Виктория", която също беше под специален надзор в продължение на близо половин година. 

Депозитите избират големите

Годината на два пъти пренесе и преразпредели много от спестяванията на фирми и граждани. Първо, през лятото тегленията от КТБ и ПИБ за почти 2 млрд. лв. се върнаха основно в системата, а отчетите за деветмесечието показаха, че средствата отиват основно в банките с чужди собственици. Сега, след изплащането на около 3 млрд. лв. гарантирани депозити от КТБ, данните сочат, че в огромната си част спестяванията са се прелели в двете най-големи институции на пазара по активи - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, чиито привлечени средства от фирми и граждани растат за последната година съответно с 2.1 и 1 млрд. лв. Общият обем на депозитите в ПИБ също расте с малко над 1 млрд. лв. спрямо края на 2013 г., но там увеличението е повлияно съществено от вливането на МКБ Юнионбанк в ПИБ през март 2014 г., а също така в това число влизат и 900 млн. лв. ликвидна подкрепа от държавата. 

С близо милиард (994.8 млн. лв.) са се увеличили и депозитите, привлечени от Сосиете женерал Експресбанк, а по около половин милиард са привлекли Пощенска банка (557.2 млн. лв.) и Банка Пиреос (441.4 млн. лв.). 

Дълъг сън при кредитите

На фона на продължаващото увеличаване на депозитната база в системата банковото кредитиране остава все така около точката на замръзване, като сътресенията през последните месеци съвсем приглушиха традиционно ниския от няколко години насам интерес на компаниите и домакинствата към инвестиции и кредити. Така за изминалите 12 месеца статистиката отчита едва 2% ръст на заемите за бизнеса, а финансирането за физически лица се свива както при потребителските (1.37%), така и при ипотечените (0.81%) кредити.  
 
Темповете на нарастване на активите на банковата система също се запазват около наблюдаваните напоследък равнища. Като се изключи КТБ, за 2014 г. балансовото число на сектора расте с общо 5.8%, като се увеличава при почти всички финансови институции. Сред по-съществените изключения е "Виктория", където след преминаването през специален надзор беше продадена съществена част от кредитния портфейл, което води до свиване на активите с 52.16% към края на 2014 г. Двуцифрено е понижението и при ПИБ (16.42%), там обаче отново следва да се отчете и това, че при изчисленията в данните за 2013 г. са добавени и тези за активите на МКБ Юнионбанк (близо 1.5 млрд. лв.). Според източници от пазара по време на банковата паника и в последващите месеци ПИБ е губила най-много именно клиенти на Юнионбанк - както при депозититe, така и при кредитите.

Прочистването продължава


За разлика от края на 2013 г. сега данните отново показват свиване в обема на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни). Според публикуваната от БНБ информация в края на 2014 г. техният обем е 9.37 млрд. лв., което е с 5% по-малко спрямо година по-рано. В съпътстващото публикуване на надзорната статистика от БНБ пък посочват, че нетната им стойност, изчислена след приспадане на разходите за обезценки, е 9.41%. За намаляването в обема на необслужваните кредити допринася и активната политика на някои банки през последните близо три години за отписване на заеми, които финансовите институции смятат за несъбираеми. Това свива разходите им за провизии и съответно облекчава балансите им. 

Според банкови анализатори обаче обемът на просрочията може и да се увеличи в следващите месеци. Така например в последната си прогноза анализаторите от италианската Unicredit отбелязват, че след кризата с КТБ може да се очаква затягане на надзора в страната, включително и чрез по-строги правила за класифициране на проблемните заеми. Сигнал в подобна посока преди дни даде и финансовият министър Владислав Горанов, който обяви, че качеството на активите на банките в страната ще бъде подложено на външна одиторска оценка. 

Погледнато напред, случаят с КТБ трябва да дисциплинира сектора и местният надзор от БНБ към нарушителите да се засили. А събраните вече евтино депозити да се превърнат в добри кредити към работещия бизнес.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional