Нкилай Стоянов, в. КапиталВ последните дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ) на 6 ноември е имало същинска лавина от уведомления за цесии и прехващания. Голямата част от тях са осчетоводени от квесторите и така кредитният портфейл се свива с 50%. Това става ясно от отчета на банката към края на годината, като според предоставената информация досега са получени 947 искания от страна на клиенти, от които 374 през октомври и 416 в няколкото дни в началото на ноември.
Квесторите са приели 112 от исканията за неоснователни, а 6 са още в процес на разглеждане, като останалите са осчетоводени. В доклада за дейността към отчета се посочва, че това е основната причина за спада на активите със 734 млн. лв. до 1.83 млрд. лв. В края на май балансовото число на КТБ е 7.64 млрд. лв., като месец по-късно след тегленията, довели до затварянето на банката, то спада до 6.89 млрд. лв., а след предприетите вследствие на външната оценка обезценки за 4.3 млрд. лв. активите падат до 2.57 млрд. лв. Прехващанията на задължения (кредити) от КТБ и придобити от други лица депозити от КТБ (чрез цесии) е масов начин вложители да получат част от негарантираните суми, а длъжниците да погасят по-евтино заемите си.
Осчетоводени, но не финализирани
Въпреки че са осчетоводени, цесиите остават под въпрос, след като в края на 2014 г. бяха приети специални промени в Закона за банковата несъстоятелност. Причина за тях бяха притесненията, че чрез тези сделки реално се пренарежда масата на несъстоятелността, като негарантирани депозанти, сключили такива сделки, успяват да изпреварят другите кредитори на банката, а в това число и Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ), който, след като изплати 3.3 млрд. лв. на депозанти, вече е основен кредитор на КТБ. По данни от отчета 65.5% от привлечените средства са задължения към ФГВБ.
Чрез законовите поправки прехващанията на вземания от КТБ със задължения към нея вследствие на цесии, направени след поставянето й под специален надзор (20 юни), се обявяват за недействителни по отношение на кредиторите и ще бъдат изпълнявани чак след като синдикът изготви окончателната сметка за разпределяне или след като банката бъде продадена като цяло предприятие.
Въпреки това по информация на "Капитал" издаваните от квесторите документи на кредитополучатели, че сделките им са осчетоводени, дават основания да се вдигнат обезпеченията им в Имотния регистър и Централния регистър на особените залози.
Продължаващо влошаване
Според отчета КТБ завършва годината с 4.2 млрд. лв. загуба, вследствие на което капиталът й е -3.8 млрд. лв. Основна причина за загубата са обезценките на кредитния портфейл след преоценката на активите на банката. В последното тримесечие всъщност загубата се свива с малко над 100 млн. лв., което се обяснява именно с прехващанията. При осчетоводяването им са отписани от баланса и кредити заедно с вече начислената върху тях обезценка.
Като се изключи този ефект, квесторите декларират, че портфейлът е продължил да се влошава и през четвъртото тримесечие, като към края на годината почти 97.5% от него (или над 4.5 млрд. лв. преди обезценки) са извън групата редовни. Освен това се посочва, че вземанията към 68 кредитополучателя на стойност 2.85 млрд. лв. са обявени за предсрочно изискуеми.