Защо трябва да се страхуваме от СИРИЗА

Повечето анализи на събитията около и след изборите в Гърция се съсредоточават върху вероятността новото управление в Атина да изтегли страната от еврозоната и върху възможните последствия. Камерите и микрофоните са насочени към първите срещи на кабинета с ключови лидери на държави и международни организации.

Относително по-малко внимание обаче получава вътрешната политика на СИРИЗА, а в случай, че предизборните обещания на партията бъдат изпълнени – Гърция я чакат сериозни неприятности. Национализациите, високите данъци и щедрите държавни харчове, изкуственото завишаване на заплати и социални плащания могат да разклатят и поставят на колене дори и силна икономика, която не е обременена със 175% публичен дълг и близо 26% безработица.

Мнозина очакваха, че гръмките изказвания на лидерите на СИРИЗА са били най-вече с цел привличане на избиратели, а след изборите партията ще следва политиките, заложени от предишното управление на "Нова демокрация", които постигнаха известен успех в привличането на чуждестранни инвестиции, приватизацията и стабилизирането на основните икономически показатели.

Край на приватизацията

Първата седмица на управлението на крайнолявата партия обаче сочат точно обратното – имаме всички основания да смятаме, че правителството на Ципрас възнамерява да изпълнява програмата си докато остане на власт. Само за седмица СИРИЗА успя да блокира приватизацията на електроразпределителното дружество PPC и най-голямото пристанище в страната Пирея, да закрие агенцията, която се занимава с приватизацията на останалите държавни активи, да забрани all-inclusive туризма и да заплаши един от най-големите инвеститори в страната – канадската Eldorado Gold, която се очаква да внесе на 1 милиард долара в страната.

Това обаче е само върхът на айсберга на икономическите политики, които можем да очакваме от СИРИЗА. Прегледът на програмата и обещанията им включват редица мерки, които, ако бъдат приложени, ще върнат Гърция към най-тежките дни на икономическата криза и ще отложат възстановяването и икономическия растеж.

Правителството на крайнолявата коалиция на радикалната левица планира увеличение на данъците в редица сфери, благодарение на което да събере достатъчно финансиране за социалните си програми. Сред най-тежките увеличения са завишаването на данъка върху печалбите на фирмите до 45% и данъка върху високите доходи до 75% (видяхме това каква добра работа свърши на Франция), както и облагане на финансовите транзакции, "луксозни стоки" и др.

За по-добра събираемост СИРИЗА иска реално премахване на банковата тайна и забрана на транзакциите на офшорните фирми, както и забрана на операциите с финансови деривати.

В известен смисъл партията има право – завишаването на данъците е единственият начин за набавяне на свежи ресурси предвид очакваната конфронтация с кредиторите на Атина, намеренията на рейтинговите агенции да снижат още оценката на страната, и абсурдните лихви от почти 17% по краткосрочния дълг. То обаче ще доведе до допълнително затихване на и без това отслабналата икономическа дейност, особено в комбинация със спирането на приватизацията и свиването на инвестициите до "приемливите" за СИРИЗА фирми.

Оригиналната програма на партията предполага голяма част от финансирането на Гърция да дойде от ЕС и дори да бъде променена функцията на ЕЦБ така, че да може да финансира държавни инвестиционни програми в страните от ЕС. Реакцията на водещите политически фигури на континента обаче даде ясно да се разбере, че такъв сценарий е малко вероятен.

Публична банкова система?

СИРИЗА в дългосрочен план смята, че национализацията на банките и "създаването на публична банкова система" е правилният подход. Неслучайно големите гръцки банки с държавно участие Pireaus и National Bank of Greece бяха сред фирмите, чиито акции се сринаха най-рязко след победата на партията. Същото важи и за всички "предприятия със стратегическо значение", които следва да бъдат поставени под контрола на държавата и да се управляват чрез "демократично планиране". СИРИЗА не обяснява точно какво представлява този тип планиране, но паралелите с централното планиране на комунистическите икономики са очевидни.

Социалните мерки, предложени от крайнолевите са не по-малко обхватни. Те предполагат електроенергията да стане безплатна за най-бедните 30%, да бъдат отворени огромен брой обществени кухни, семействата, които не могат да плащат ипотеките си, да получат намаление до 30% от вноските, безработните да получават 80% от предишния си доход като държавна помощ, държавата да предоставя безплатно здравеопазване. Не става ясно как ще се финансират всичките тези дейности, освен чрез посочените по-горе завишавания на данъците.

Сред по-опасните предложения на СИРИЗА е увеличаването на минималната заплата със 100 евро – дори и през 2014 г. младежката безработица в страната е малко над 50%, а увеличение в минималното заплащане на практика ще затвори пазара на труда за младите. Проблемите на безработицата партията на Ципрас иска да реши с обхватна програма за създаване на заетост, която да бъде финансирана от ЕЦБ, което в никакъв случай не е гарантирано.

Към по-екстремистка Европа

Въпреки че един от основните източници на свежи средства са ЕС и досегашните кредитори на Гърция, СИРИЗА иска да предоговори отношенията си с институциите на съюза, а където те не отговарят на идеите на партията (ЕЦБ например), функционирането им да бъде изменено.

Ако Гърция беше изолирана, "маловажна" държава, управлението на СИРИЗА – което, предвид състоянието, до което представената комбинация от политики ще доведе икономиката на страната, няма да е особено дълго – щеше да послужи като пореден добър пример защо социалистическите/комунистически политики не работят.

В рамките на ЕС обаче победата на партията на Ципрас даде сигнал на редица други радикални националистически и социалистически партии (френската "Национален фронт", испанската "Подемос", германската "Алтернатива за Германия", че и българската АТАКА декларираха подкрепата си за новото правителство), че поемането на властта и прилагането на политики, характерни за тоталитарните държави на ХХ век е не само възможно, но и постижимо.

По тази причина победата на СИРИЗА е заплаха за разумната и сдържана икономическа политика, доколкото в Европа е останала такава, а след нея най-вероятно победният марш на радикалите и популистите ще продължи, с още по-големи сили.