ЗМИЙЧЕ С ДВОЙНО ЕЗИЧЕ

Ние,  читателите, както би казал другаря Тодор Живков, «със задоволство научихме», че другаря Станишев е подкрепил европейските санкции срещу Русия в Брюксел.

А както би казал другарят Първанов, «ние си го знаем».

Ама как, защо така другарят председател на ПЕС говори едно в Европа, а друго в България? Не е ли същият социализъм? Не е ли същият марксизъм?

Оказва се, че не е, читателю. Европейските социалисти са си същите, каквито ги описваха с омраза и отвращение Ленин, Троцки, Сталин и Светлана Шаренкова: опортюнисти, ревизионисти и прагматисти. Тях не можеш да ги хванеш на ленинската въдица за диктатура на пролетариата или за безпределна вярност на Русия. Те гледат имаш ли нещо, от което да се поучат независимо дали ще променят идеите си. Те, читателю, знаят да служат на нациите си и на континента, където просперитета е не само цел, но и борба чрез свободни избори. Европейските социалисти и по времето на Ленин, и днес са сметкаджии и прагматици които служат на огромна средна класа, тоест така наречената «буржоазия», с висок стандарт на живот. Но те служат и на високо квалифицирана работническа класа, с която те нямат намерение да правят пролетарска диктатура.

Нашто момче в Европа е знаел много добре тия факти преди да бъде пробутан като източно-европейски полуфабрикат за президент на ПЕС, просто така – за приобщаване.

Но Сергейчо е знаел и какво представляват българските социалисти. Това са същите хора, чиито ленински идеи не можеш и с чук да избиеш. Той е знаел, че тук, в България той е трябвало да говори едно, а в Брюксел друго. Това той е научил от баща си – да говори с един език пред народа си, а с друг в политбюро.

На другарката Шаренкова все пак  й е простено – тя още живее в шеснадесетата република на СССР.