Николай Флоров
Къде е голямата уста на премиера? Пред очите ни се развиват невиждани досега събития в България:
- сенатори, държавни секретари и конгресмени прелитат от САЩ;
- лидери на НАТО идват за спешни реформи в защитната система на континента и специално на неговото слабо звено Източна Европа;
- в Москва ръмжи като ранено животно един агресивен кагебист, позволява си престъпно да лее кръв в Украйна и дори праща самолетите си на предизвикателни полети;
- руският посланик Исаков си позволява да прави политически коментари за МОЧА без никой да му напомни за суверенната неприкосновеност на страната. Руското присъствие и пропаганда е засилено до тревожна степен и официално предупреждение срещу български индивиди и организации в служба на вражеска Русия е неизбежно и наложително;
- съдебната българска пост-комунистическа мафия, здраво окопана в демократичния принцип за независимост на съдебната институция, си позволява да издевателства с правото на свободна България за справедливо правораздаване;
- над пресата царува необезпокоявано монопол на неизвестни собственици;
- страхът му за премахване на мораториума за газови проучвания си остава;
Нито един от тия проблеми не е адресиран от него – публично и открито!
Една шепа реформатори се опитват да променят нещата, но... на хоризонта не се вижда никакъв премиер, поне да им бутне едно рамо за кураж, поне да засили публичния натиск.
Защо е тоя човек на власт, ако не за реформи и мисли ли, че някой друг ще вади за него горещите картофи от огъня? Страхът от миналото му ли го тресе или някой му го напомня по късна доба?
В същото време шантажа, сплашването и политическото насилие продължават по типичен комунистически и десарски маниер на фона на един премиер, който не пестеше думи да се пише антикомунист!
Ние всички чакаме да видим лидер, ако изобщо това е целта му!