Мир със саламандрите

Грани.ру, 09.02.2015

       Превод от руски: Даниела Горчева

Романът на Карел Чапек "Война със саламандрите" е написан две години преди Мюнхен. А пък в него детайлно е описано как западните държави крачка по крачка предават Европа на Хитлер и докъде води това. Хората още тогава са били наясно с всичко. Ако не всички, то мнозина.

Днес всичко е ясно не на мнозина, а на всички. Светът е застинал в очакване: ще се повтори ли Мюнхен? Всички разбират, че признаването на новата разделителна линия е нов Мюнхен. Защото това означава, че след два-три месеца разделителната линия отново ще се премести и отново ще се наложи да я признават. Всички разбират, че укрепването на новата разделителна линия с международни миротворчески сили също е нов Мюнхен. Защото това ще е укрепване на властта на руската агентура над част от Донбас. Власт, добита с лъжа и сила, удържана с терор и подкрепяна с руски войски и оръжие. По същество това е опит да се прехвърли на международните миротворци тази функция, която сега изпълняват в Донбас руските нашественици.

На практика това е фиксиране на насилственото откъсване от Русия на още една, след Крим, част от територията на Украйна. А значи Руската федерация и занапред може да се пробва да устройва хибридни войнички у своите съседи. И значи това може да се опита да направи всяка друга държава, която има достатъчно наглост и презрение към човешкия живот.

Може би Оланд и Меркел знаят вълшебно средство, с което ще принудят Върховния Саламандър да се изтегли от Донбас, след като неговите позиции там бъдат добре защитени от международните миротворци? Защо дотърчаха при кремълското земноводно? Какво ги накара да бързат толкова?

Това е малко или повече ясно. Разтревожи ги възможната доставка в Украйна на американско оръжие. Ето, и главата на европейската дипломация Федерика Могерини заявява: “Когато се опитваме да намерим политическо решение, както правим ние с всички сили, доставката на въоръжение на една от страните в конфликта не ми се струва последователен жест.” До болка познато. Европейските демокрации позволиха на Хитлер и Мусолини да задушат Испанската република, като забраниха доставката на оръжие “за една от страните в конфликта”. Разбира се, “за да не наливат масло в огъня на гражданската война”. Това се наричаше “политика на ненамеса”. Колко изобличителни филипики произнесоха по повод тази политика европейските (и не само) комунисти! Злата шега на историята е, че днес в ролята на “ненамесница” е видната деятелка на бившата италианска компартия Федерика Могерини. Доста са избелели!

Европейските лидери се страхуват, че въоръжаването на Украйна ще провокира Кремъл към ескалация. Боят се, че Върховният Саламандър ще отиде още по-далече. А къде по-далече може да отиде? Да окупира цяла Украйна не му е по силите. Всяко излизане на руските войски извън пределите на Донбас за него е крайно рисковано. Просто защото там населението ще посрещне неговата армия не като в Луганда. Единственото, което може да направи сега Кремъл, е официално да обяви въвеждането на войски в Донбас, като престане да си играе на хибридна война. Това няма да промени принципно положението в Донбас. Затова пък ще задължи европейските лидери да изгорят и последните мостове към Кремъл. Да въведат такива санкции, които и на Европа ще струват доста скъпо. А хич не им се иска. Ето от кое се страхуват.

Оланд и Меркел долетяха в Москва, за да стреснат Путин: ако не отстъпиш поне малко, въоръжаването на Украйна ще стане неизбежно. Но трудно е да заплашват Путин хора, които повече от него се страхуват от последствията от тези доставки. Които продължават да говорят, че не искат да изграждат европейската сигурност против Русия, а искат да я строят заедно с Русия. Които се страхуват да кажат: ние няма да строим сигурността заедно с такава Русия - заедно с Путинска Русия.

При това положение всеки разговор за отстъпките на Путин неизбежно се превръща в разговор за отстъпките пред Путин. При запазване на ситуацията на неопределеност и недоговореност балансирането на ръба на новия Мюнхен рано или късно ще се превърне в нов Мюнхен.

Може, както прави президентът на Франция, да разсъждаваме, че преживелите войната жители на Донбас трудно ще се върнат към предишния живот и им е нужна автономия. Но всякакви избори, референдуми и автономии са възможни едва след като бойците на Луганда сдадат властта и оръжието. Може да се обсъжда въпроса на кого трябва да сдадат властта и оръжието. Може и на временна международна администрация. Може и на международни миротворци. Само че истински, а не бутафорни. Не на такива, които мирно спяха, когато Ратко Младич изкла населението на Сребреница. Миротворческа операция в Донбас ще има смисъл, само ако миротворческите сили имат право и физическа възможност да принуждават към разоръжаване онези, които не им се подчиняват. На цялата територия на Луганда, а не само по протежение на призрачната “разделителна линия”. И каквито и нови смели инициативи да допълват сега “мирните планове”, без бойците да предадат властта и оръжието, всяко споразумение ще бъде нов Мюнхен.

И въобще западните лидери имат начин да накарат Путин да се страхува от последствията от ескалацията на конфликта повече от тях самите. И при това не само без оръжейни доставки за Украйна, но и без разорителни икономически санкции, от които, както е известно, страдат невинни граждани както на Запад, така и в Русия. За целта трябва да убедят Путин в своята готовност да отговорят на ескалацията с разполагане в Украйна на свои войски. С цел провеждане на миротворческа операция за оказване помощ на случайно заблудили се по време на учение войници като им покажат пътя към дома.