РАЗОТИВАМЕ СЕ

Разотиваме се, писа ми един приятел по повод смъртта на Васко

 Колев.

Разотиваме се. Като след дълга разпивка, на която вече не помним повода и началото, голямата й част се губи в мъгла, останали са само празни бутилки, замътени чаши и петна по покривката. А ние – набързо, кой накъдето хване в мрака.

И като се озърнеш – какво е останало? Несбъднати мечти, забравени амбиции, разочаровани деца, обидени съпруги. И тук-там някой текст, от който малцина се интересуват.

Но малцина от нас ще оставят спомен за светъл, ведър, честен – това беше Васил Колев. Боже, колко рядко използваме вече думата Честен! И талантлив при това. И то талант, какъвто рядко бива в нашата литература. Зашото Васко пишеше бавно, мъдро, спокойно и без да мисли много-много за издаване. Дебела, умна, мъдра, весела книга – „Историята на Глум”. Кошмарът на издателите – умна и обемиста книга от българин. Затова Васко не бързаше – известна му бе предварително реакцията на издателите. Един вариант на книгата бе публикуван във вездесъщата и безкрайно полезна „Света Гора”. Намерете я. Прочетете я. Има я в електронен вариант пак там. Аз не се съмнявам в бъдещето на тази книга. Просто времето не беше подходящо за Васил Колев. Или той – за това противно време. Преди години тази книга-сатира никога не би излязла ясно защо. Сега все още чакаме издателската гилдия да престане с опростачването на нацията и да се поразрови за истинските ценности. Васко не дочака. Както и мнозина други. Всъщност, големите български писатели много често са се разминавали с времето, в което живеят. Понякога с десетилетия. А разхвалваните, търсените, награждаваните техни съвременници набързо са потънали в литературното небитие.

Васко знаеше съдбата си и я посрещаше с тъжна насмешка. И дори когато черната болест го сграбчи, намери сили да се бори. Той я победи; тя обаче го надхитри. Срещу подлостта и хитростта той беше безсилен.

Разотидохме се, Васко. За известно време. Там, където ни чакаш, времето е без значение. Тъй че, полека-лека приготвяй чашите.

А ние тук ще продължим да говорим за книгата ти. Дължим го не само на тебе, но и на литературата.