Свободата днес и тук 28 Юни 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Днешните русофили са като вчерашните фанариоти под крилото на руския орел

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

Има ли връзка между продължаващия спад на цените на петрола, обезценяването на рублата, процъфтяването на рубладжийството и новото пропадане на българското свободно слово, регистрирано днес ( и колко свободно е то)?

 

Състоянието на свободата на медиите в България продължава да се влошава.

Страната е поставена на 106-то място от общо 180 държави в годишния “Индекс на свободата на пресата за 2015 г.” на международната организация “Репортери без граници”.

Новото издание, отразяващо състоянието през миналата година, бе публикувано в четвъртък. В него България слиза с 6 позиции надолу спрямо предишната класация, където тя беше под номер 100.

Това само затвърждава тенденцията на драматично влошаване, започнала през 2006 година.

Индексът за състоянието на медиите в страната този път е почти 33, като за сравнение световният лидер Финландия е с индекс 7.52.

Това поставя България на място, което показва липса на свобода на медиите, която е по-лоша от тази в Гвинея, Тимор, Бутан и Непал, почти на една позиция с Република Конго и малко по-добре от Еквадор, Парагвай и Централноафриканската република.

С по-слаби от България показатели са съседни страни като Черна гора (114-то място), Македония, която е на 117-та позиция и Турция, която е 149-та.

Няма страна от ЕС с по-слаби показатели от България, като дори Унгария, за която от месеци насам се пише, че правителството задушава медиите, е 65-та. ( Kafene.net)

 

Защо?

Взимам като отправна точка днешното интервю на БТВ с министъра на външните работи на натовска България Даниел Митов. Нито е по-лошо нито по-добро от обичайния стандарт, наложен в този телевизионен жанр у нас от години и точно по тази причина е представително.

 

В името на плурализма на мненията вероятно, Митов беше подложен на изпитанието да обяснява отново и отново, че България ( все пак) е член на алианса. На всяко негово потвърждение на този добре документиран факт, следваше и поредната почуда от страна на водещите ” да, ама Русия…”, „да ама къде трябва да сме спрямо Русия…”, „да, ама трябва ли да заемаме позиция срещу Русия…”, „да, ама не трябвали поне да сме по средата…”. Накрая на министъра му се наложи да напусне дипломатичния тон и втренчено да заяви на инквизиторите си, че са малки подобия на Тодор Живков- беше по-дипломатичен „първият ни дипломат”, заявявайки, че не трябва да се „снишаваме по тодорживковски”, но за грамотния зрител стана ясно какво го предизвика да реагира така.

 

Това „да, ама” някак си можеше да мине за опониране, за да не сърдят ЧАСТ от зрителите, че един външен министър на натовска България си позволява да напомня атлантическата принадлежност на България. Защото в България, която вече е на 106 място по медийна свобода, всеки има свободата да се заявява като русофил, но обратното се смята за „ подмазване на американците” и бива или заклеймявано, или предвидливо маргинализирано чрез съответната дозировка на „плурализма”. Телевизионните водещи пък се подсигуряват със задължителните поклони в „правилната” посока. Без подобен реверанс май е немислимо някой да се закрепи дълго на екран. Опровергайте ме с едно изключение от това правило, което показва ясно заявена позиция срещу русофилството на водещ журналист във влиятелна телевизия и ще се покая за грешното си обобщение.

 

Нещо по-лошо, допускам такива изключения да има, но ако ги има, то те се страхуват да се заявят. Щом се крият, това е ярко потвърждение на моето наблюдение.

 

Финалното „да ама” в предаването беше типично за набиваните в главите лъжи на русофилската пропаганда: „ да, ама хората се притесняват, защото Русия ни е помагала в миналото”, настоя все пак с последната си дума водещият, който се изказа от името на всички хора в България, макар някои хора все пак да знаем как точно ни е „помагала” Русия. Само че знаещите или нямат думата или я получават, колкото да илюстрират фалшивата теза за съществуващия днес плурализъм на мненията в медиите, които определят общественото мнение така, както от век и половина насам го обработва руската хибридна информационна война срещу България.

 

Публичната тайна е, че русофилско-депесарската доминация в медиите в днешна България определя техния тон, се родее с историческата истина за нещо подобно, което вече се е случвало в България още в първата половина на 19 век.

 

През 1807 г. руският император Александър І и Наполеон се срещат в Ерфурт да си делят Европа и победителят в съперничеството между двамата до онзи момент ( Наполеон разбива руските войски година по-рано и на Александър І се налага да сключи унизителен договор с него в Тилзит) се съгласява Русия да си вземе от Турция земите на Влашко и Молдова с френска подкрепа- ако трябва и военна. Заради последвалата война с Наполеон Русия временно се отказва от този план, но като крайна победителка Русия се завръща към темата на поредица от международни конгреси, след които се оказва фактически господар на така желаните земи, в които и без това от 1774 г. има руски консули. Те, като правило, са гърци ( докато Русия да има турски консули) и това е част от целенасочения план на т.н. Гръцки проект на Русия, в който всички варианти за руско завладяване на Българския полуостров са предвиждали като инструмент на тази политика възраждане на подобие на Византия, но никога не са споменавали дори България.

 

Русия не е „помагала” на България, която не присъства и с една дума като понятие дори в прокламацията на Александър ІІ при обявяването на войната от 1877 г. срещу Турция . Русия не споменава нищо българско и в предварителния договор от Сан Стефано ( България изплува от вековете като понятие за първи път на Берлинския конгрес) . Така че Русия е помагала единствено и само на осъществяването на имперския си план за завладяване на българските земи, населени, според Русия, с православни и славяни, но не и с българи. Ако това е „помощ”, то всеки затворник, местен от една килия в друга, трябва да признае надзирателите си за „освободители”. Българите сами, но и с европейска подкрепа след Съединението, превръщат последиците от войната в освобождение едва, когато се освобождават от руската окупация и доминация, зинала да погълне България по същия начин, по който успява да го направи с Полша и Финландия.

 

Друг е въпросът, че българите са намерили сили да избягат от новия, руския затвор, извършвайки на своя глава Съединението на 6 септември 1885 г. против волята на Русия, която прави всичко възможно да го провали и стига до положението ( отново, както във Влашко преди половин век) да подстрекава Турция да смаже българското непокорство, нарушаващо договора от Берлин.

Да, „освободителката” ( която уж рони сълзи за разпокъсването на Санстефанска България от лошите западни държави) черпи основание от същия Берлински договор, за да внушава на Турция, че нейният български васал трябва да бъде наказан с оръжие, защото е проявил непокорство в нарушение на споразуменията от Берлин ( което е вярно, но е предмет на българска патриотична гордост, победила в неравната битка с Русия и довела до скъсване на отношенията с Петербург само 8 години след края на Руско-турската война, наречена по-късно „освободителна” за удобство на проруската пропаганда, наложила се трайно с упоритите си опорни точки в днешното българско съзнание).

 

Но да се върнем към корените на русофилството, напоени щедро с руски пари и привилегии за забогатяващите от разрешения за търговия, корабоплаване и корабопритежаване русофили, в каквито руската политика съзнателно превръща гърците във Влашко, Молдова и Бесарабия, създавайки методично своя пета колона (повече срещу етнически доминиращите българи, отколкото срещу Турция).

 

Дългосрочната политика на руската империя става толерирането на гърците, които се превръщат в първите русофили, но си спечелват омразата на българите до степен, че през 1821 г. срещу техния произвол избухва въстанието на българина Тодор Владимиров. То събира 15 000 българи под знамената си, превзима Букурещ и се обявява срещу гнета на фанариотите, заявявайки лоялност към султана. Това е същата тактика, прилагана от възрожденските българи в борбата им за Църковна независимост (от Гръцката патриаршия и подкрепящата я срещу българите Русия), но с оръжие в ръка.

 

По същество обаче това е било въстание срещу руското господство, което е превърнало гърците в привилегирована богата прослойка за сметка на потиснатото българско население, страдащо от произвола на разпасаните под крилото на руския орел фанариоти. Русия разбира добре антируската насоченост на бунта и го показва с факта, че подстрекава Турция да смаже въстанието с редовна войска. Което и става ( след като фанариотите, т.е. русофилите, убиват водача на българите Тодор Владимиров и обезглавяват въстанието).

 

Каква е връзката с първата част на тази статия ли?

 

Връзката е в това, че и тогава е имало, (не съвсем) условно казано русофилско-депесарско сътрудничество. Имало е все още и български бунтари срещу него. Днес май почти не са останали след сърпа, с които съветският колониализъм върша из България 45 години преди формално да си вдигне чуковете и да ни завещае изкованата от него демокрация „сделана в СССР”..

 

Българите, които са искали да се замогнат в конкуренция с фанариотите на руската хранилка, са се представяли пред руските консули за гърци. Като Иван Денкоглу, който едва през 1832 г. , след като настъпва спад във влиянието на фанариотите, си признава български произход. Днешните тукашни фанариоти не са много по-различни, знаейки , че трябва да се нагаждат по подобен начин.

 

Така и днес в България част от ритуала, който трябва да спазиш, за да бъдеш допуснат до хранилката, е да си с русофилите- в икономиката, в политиката и в медиите.

 

Амааа…кой да знае истината за това минало, че да я изрече на глас, като на екран са турили едни фанариоти! Който шукне срещу тях, го пращат на заточение да си пише в интернет, че да го хапят фанариотските тролове като въшки в килия (почти както българските владици, пращани от Турция на заточение в Анадола по указание на руския посланик в Цариград граф Игнатиев).

 

Откъде тръгнахме ( в началото на този текст), а докъде стигнахме, а? Ами да, връщаме се там, откъдето сме тръгнали.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional