Георги Боздзуганов
През годините на Втората световна война българските власти не се поддават на германския натиск и запазват в пределите на страната всички евреи с българско гражданство. Техният живот е съхранен, България получава всеобщо признание за това благородно дело. Напоследък обаче все по-често се отправят упреци към държавата ни за изселването на еврейското население от териториите под българска окупация в Беломорието, Македония и Пирот и тяхното последващо унищожение в нацистките концлагери.
През този изключително мрачен период почти цяла Европа е подвластна на Хитлер. Това е историческата обстановка, в чийто контекст трябва да се оценява отношението към евреите в България и реалните възможности за действие на управлящите като се основаваме на документите, с които разполагаме.
I. Законодателство. Приетият през есента на 1940 г. Закон за защита на нацията (ЗЗН) не допуска даване на българско поданство на евреи от други държави, но защитава по своеобразен начин живота на тези, които вече го притежават. При опасността от очаквано навлизане на Вермахта и принуждаването на страната да се присъедини към Тристранния пакт, компромисният характер на приетия закон е характеризиран сполучливо от цар Борис III : “по-добре да се направи от нас, отколкото да ни го наложат”.(1) Антиеврейски мерки са въведени във Франция, Румъния, Словакия, Унгария и всички територии под германска окупация. Въвежда ги дори неутрална Швейцария, не защото хората там са обладани от антисемитизъм, а за да не дойдат хитлеровите войски и да им ги наложат.
Българският закон и последващите постановления на МС налагат репресивни мерки на еврейското население, но не предвиждат две особено важни санкции – първо – отнемане на българското гражданство, на лица живещи в царството и второ – тяхното насилствено изселване извън пределите на страната.(2) Не се предвижда и настаняването на евреите в гета. Точно обратното, впоследствие те са разпръснати на малки групи в множество населени места, с цел максимално да се затрудни тяхното евентуално събиране и изпращане в чужбина в случай на държавен преврат или германска окупация. Няма никакви основания да се предполага, че ЗЗН, отказващ предоставяне на поданство на евреи – чуждстранни граждани, е целял регламентиране или улесняване на изселването на част от гръцките и югославските евреи. То започва повече от две години по-късно, след решенията на конференцията от Ванзее и няма как да бъде категорично предвидено от управляващите в София. Още повече, че земите в Македония попадат под българска окупация поради случайно стечение на обстоятелствата, след излизането на Югославия от хитлеровия троен съюз и последвалата война с Райха.
ЗЗН е създаден, когато преселването изобщо не е на дневен ред и всъщност ограничава възможността за навлизане на евреи от други държави в България, което би могло да предизвика конфликт с Берлин. В случай че нацистката върхушка там определи България като регламентирано убежище за евреите от чужбина, царят и правителството не следва да очакват нищо добро за държавата при съществуващата военнополитическа обстановка. А тя създава изключителни трудности за българската политика през есента на 1940 г. Въпреки че си възвръща с помоща на Германия Южна Добрджа от Румъния, през септември 1940 г., страната се стреми да запази своя неутралитет и да не влиза в хитлеровия Тристранен пакт. Тя устоява на германския шантаж, когато в рамките на един месец Унгария, Румъния и Словакия се присъединяват безпрекословно. Не се поддава и на италианския натиск за участие във войната срещу Гърция, която се развива твърде неуспешно за Мусолини. През ноември Сталин търси съгласието на Хитлер да въведе войски в България, да изгради военни бази и да започне впоследствие война с Турция за завземане на Босфора и Дарданелите. Срещу това предлага Съветският съюз да се включи в Тристранния пакт и той да се превърне в четиристранен. (3) Едва когато на Дунав застава половинмилионна германска армия устремена да се сражава с гръцките и британските войски в Гърция цар Борис и правителството приемат България да се присъедини към пакта, но без участие в бойни действия.
Междувременно Румъния също струпва войски на границата и е готова да си вземе обратно Южна Добруджа. Управляващите са изправени пред дилемата – окупация с нова национална катастрофа или преминаване на Вермахта през една съюзена страна. При тази ситуация определението на американския посланик Джордж Ърл за приетия ЗЗН като “един реверанс към германците” не е особено сполучливо. Надали може да става дума за “реверанси”, когато една държава е изправена пред избора да бъде нападната и лишена от суверенитет или все пак да запази възможността да провежда собствена политика, макар и ограничена от участието си в Тристранния съюз.
Безспорно ЗЗН е репресивен и налага редица ограничения, но дава възможност да бъде запазен живота на българските евреи и не може да се сравнява с нюрнбергските закони. Репресивни по същество са и функциите на създаденото през август 1942 г. Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ), такива са и постановленията на МС от март 1943 г., но това не променя главното – всички български евреи остават в страната. (4) В тяхна защита се обявяват видни интелектуалци, творчески съюзи, висши духовници и група от 43 депутати, водени от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. (5) Пешев е съветник и доверено лице на Борис III и едва ли е действал по собствена инциатива. Страната постепенно е обхваната от протести, те добиват необходимата масовост, а Дворецът и правителството „се съобразяват“ с обществените нагласи, макар че още на 9 март, преди разгръщането на протестните акции са спрели първия опит за изселване на български евреи.
Намесата на царя е решителна, без да бъде афиширана. Папският нунций монсеньор Ронкали, бъдещият папа Йоан XIII, e отбелязал в своите записки: „Той е действал“ и за да не остава никакво съмнение е написал собственоръчно „Повтарям. Царят е действал.“(6) Самият монсеньор Ронкали успява да спаси от ръцете на нацистите стотици хиляди евреи и бе канонизиран от Ватикана за светец на 27 април 2014 г. България дава своят принос и за спасяване на множество евреи от различни европейски държави чрез своите дипломатически служби. Българските легации успяват да издадат транзитни визи за пътуване към Палестина на евреи от Словакия, Унгария, Румъния и Полша, въпреки германското противопоставяне. За тези благородни дела са запазени малко документи, но монсеньор Ронкали е отбелязал в своите записки спасяването на хиляди хора с директната намеса на цар Борис. (7)
За действителната роля на Борис III свидетелстват и дворцовите съветници в показанията си пред Народния съд.(8) Германският пълномощен министър в София Адолф Бекерле записва в дневника си на 10 март: „От Данекер и Випер научих, че Габровски е наредил да бъдат незабавно освободени всички евреи от стара България и че след това комисарят по еврейските въпроси е подал оставката си.“ (9) В обобщено донесение на германската легация от 5 април се добавя: “Може да се предположи, че министърът на вътрешните работи е получил указания от най-високо място да се преустанови планираното извозване на евреи от стара България.”(10) Най-високото място в страната е едно – българският монарх. За да предотврати нови германски опити, Борис III повиква на разговор по еврейския въпрос премиера и вътрешния министър Петър Габровски. За тази среща Богдан Филов отбелязва на 13 април: „Царят е на мнение да вземем работоспособните в работни групи и по този начин да избегнем изпращането на евреи от старите предели в Полша.“ (11)
В доклад на Службата за сигурност на Райха от 17 май 1943 г. e записано: “Като най-важен аргумент срещу тяхното изселване на Изток цар Борис III изтъква необходимостта те да бъдат използвани в българската трудова повинност. …В заключение трябва да се каже, че българското правителство твърде прозрачно използва трудовата повинност на евреите в България единствено като претекст срещу желаното от нас изселване.” (12) Израелският заместник главен прокурор Яков Бар-Ор проучва множество германски документи във връзка със съдебния процес срещу главния нацистки екзекутор на евреите Адолф Айхман през 1961 г. Неговото заключение за ролята на българския монарх е недвусмислено: „Борис е бил герой. Той напълно е блокирал Айхман и е защитавал българските евреи.“ (13) Да се твърди че в онова военно време някой друг може да вземе решение за съдбата на десетки хиляди хора вместо държавния глава е повече от несериозно.
1. Д.В. Бр. 16, 23 януари 1941 г. ; ЦДА, Ф. 95, Оп. 1, а.е. 1, л. 120.
2. Д.В. бр. 16, 23 януари 1941 г.
3. АВП РФ. Ф. 059. Оп. 1. П. 339. Д. 2315. л. 29–30. Автограф. ; Българо-
съветски политически и военни отношения 1917–1941. Статии и
документи. С., 1998. с.178; АВП РФ, ф. 06, оп. 2, д. 135, п. 13, л.8–9.
4. ЦДА, Ф. 284, Оп. 1, а.е. 8105, л.32-37 ; Д.В. бр. 192, 29 август 1942, ПМС
№70, 26 август 1942 г., Пр. 111, Чл.1, Гл. 1.
5. Пешев Д. Спомени, София 2004)
6. Груев С. Корона от тръни. С., 1991. с. 395; John XXIII – The Good Pope.
International Raoul Wallenberg Foundation (IRWF). Documents. Volume 9,
Doc. # 11, p. 371; IRWF. Documents on Angelo Roncalli provided by prof.
Alberto Melloni, October, 2010. Doc. # 4.; http://www.24chasa.bg/
Article.aspArticleId=1331074
7. PA. A A, Bestand: inland IIg. Bd. 183, Bl. 486304-486305. ;
www.raoulwallenberg.net/wp-content/files_mf/1310655046ebookroncalli-
ENGLISHcorrected.pdf ; Коен Д. Оцеляването, София 1995. С. 266-269.
8. Архив на МВР. II, НС-10. л. 1–101. На 10 Март 1943 г.
9. Тошкова, В. Из дневника на Бекерле. С., 1992. с. 90.
10. PA.AA, Bestand: Inland IIg, Bd. 183, Bl. 486316-486319
11. Филов, Б. Дневник. С., ОФ, 1990. с. 568.
12. PA.AA, Bestand: Inland IIg, Bd. 183, Bl. 486341-486342)
13. Eichmann 1961: Eichmann Trial To Point Up Aid For Jews By Boris. Herald-
Journal, 22.05.1961; The Trial of Adolf Eichmann. Session 47 /Part 3 of 8/.
The Nizkor Project, 1991–2012.