Велина Господинова, в. Капитал"НАТО фашисти, световни терористи", скандират малка групичка хора, събрали се пред сградата на президентството. Някои от тях държат плакати с надпис "НАТО – вън!".
Възрастовата граница на около стотината присъстващи на митинга в мразовития вторник ги дели видимо на две – хора на преклонна възраст и младежи. Ораторите на протеста срещу войната в Украйна и в подкрепа на Русия се обявяват срещу "дислоцирането на няколко десетки танка в България" и превръщането на страната ни във "фронтова държава".
Призовават за оставка на управляващите, които са влезли в "лагера на ястребите", докато Франция и Германия се опитват да "спасят мира в Европа", и заклеймяват "американския агресор".
Припомнят, че Русия е "освободителка на България", също славянска страна и не може оттук да се насочват танкове срещу нея. Чертаят и пъкления сценарий на американците, според който те искат да превземат "гигантските богатства на Русия". Острието на американците в Украйна са неонацистите, следователно САЩ са носители на неонацистките идеи. В Украйна има геноцид над руснаците и от това, което се случва там, е застрашено светото православие.
Ако сте попаднали случайно на мястото на събитието, първото нещо, което ще си помислите е, че сте на митинг на "Атака". Следващата ви мисъл сигурно би била, че сте се върнали в 90-те години и присъствате на митинг на прясно преименувалата се БКП, която по подобен начин се противопоставяше на членството на България в НАТО и заклеймяваше "американските агресори" по време на военните действия в бивша Югославия.
На площада обаче ги няма нито Волен Сидеров, нито тогавашния председател на БСП Георги Първанов. Има го настоящия водач на социалистите Михаил Миков и част от депутатите от БСП.
На протеста е дори Кристиян Вигенин, който явно изкупва факта, че само допреди няколко месеца като външен министър в правителството на Пламен Орешарски заяви, че България няма да признае референдума за присъединяването на Крим към Русия, заради което среди в БСП искаха оставката му. Сега близо до Вигенин се вее знамето на Донецката република.
Имената ви чувам
Докато на "Позитано" 20 подготвяха сценария за протестите на БСП в столицата и в сраната, на 350 км от София – в Разград, лидерът на ДПС Лютви Местан призова останалите политически сили "да намерят обща воля за затварянето на страницата на възродителния процес".
Декларира, че "нищо и никой не може да отклони ДПС от тази цел". Изявлението му стана в областния център на един от смесените региони и след изнесеното заседание на ръководството на ДПС заедно с депутатите – нещо, което от доста време не е правено. Преди това Местан предприе няколко хода, с които се опита да изкара на дневен ред забравената от години (включително от ДПС) тема за възродителния процес.
Преди две седмици ДПС изненадващо внесе поправки в Закона за гражданската регистрация, които да позволят заличаването на българските имена, наложени на мюсюлманите по времето на възродителния процес. Искането на ДПС да реши въпроса можеше да се приеме за искрено, ако имаше логично обяснение защо точно сега се случва това.
Като изключим трите години управление на ГЕРБ, ДПС е неизменно във властта от 2001 г. и ако са искали този въпрос да бъде решен, със сигурност движението щеше да го прокара без абсолютно никакъв проблем. Очевидно целта на Местан беше друга – да провокира дебат за възродителния процес, от който ДПС да извлече максимален политически дивидент за пред електората си. С две националистически партии в парламента тази цел беше лесно постигната - обсъждането на поправката в пленарната зала предизвика скандал и гласуването на промените беше отложено.
Назад, назад, моме червена
БСП и ДПС са в опозиция и като такива могат да използват различни политически инструменти срещу управляващите. Защо обаче и двете решиха да търсят такива в теми от миналото, е интересен въпрос.
Социологът Живко Георгиев обяснява връщането на БСП към антинатовската риторика с опита им да хвърлят мост към немалка част от електората си, който загубиха в последните години. "Един от обяснителните модели за слабото представяне на БСП на последните парламентарни избори и изобщо електоралната криза в социалистическата партия е, че през последните години БСП, и по скоро ръководството й, до голяма степен забрави, че електоратът й е русофилски.
Докато беше на власт, БСП играеше изцяло лоялно на ЕС и на НАТО, като споделяше еднозначно позициите на тези две големи общности", смята Георгиев. Категоричен е обаче, че това е нанесло на партията електорални щети. Според него изострянето на кризата в Украйна и опасността от разгаряне на конфликта е дало повод на БСП да съедини две важни теми – русофилската и антивоенната.
"Поколението, което в огромната си част формира електората на БСП, е твърдо обединено в тези две теми. То в значителната си част не приема санкциите срещу Русия. Това е търсене на загубения диалог с електората и симпатизантите", категоричен е той.
Според Георгиев на последните избори социалистите са загубили 280 000 души, които през 2013 г. са гласували за БСП, а година по-късно не са дали своя вот за нито една партия. Сред широкия и тесния електорат на социалистите русофилите са 95%. "Това не е лявото на СИРИЗА или социалдемократите в Германия. Българското ляво до голяма степен е антиамериканско, анти-НАТО, про-ЕС и русофилско", обобщава Георгиев.
Социологът Антоний Гълъбов определя реториката на БСП и ДПС като "политически регрес", който е символ на много дълбока криза. Той също смята, че лидерът на социалистите Михаил Миков се опитва чрез възраждането на темата за Русия да придаде ляв идеологически профил на БСП. Това обаче, казва Гълъбов, води след себе си голям нов проблем.
"Той е в това, че управлението на Русия е всичко друго, но не и ляво. Няма как едновременно да отстояваш антиевропейската позиция на Путин и да твърдиш, че си ляв. И това е дълбокото вътрешно противоречие, което подкопава доверието в БСП." Ситуацията според него е анимационна, защото в момента в българския парламент има три различни версии на проруска пропаганда - на АБВ, на "Атака" и на БСП.
Другата причина за връщането на БСП в 90-те години според Гълъбов е нарушената комуникация вътре в партията. "Когато беше избран Миков за лидер, всички си даваха сметка, че това е човек, който временно ще заема този пост. И всеки опит БСП да бъде управлявана като една партия би се провалил по начина, по който се проваля в момента. БСП не е една партия, а много сложна система от някогашни партизански отряди, кланове, корпоративни интереси. Всичко това не предполага силен лидер.
Всеки опит за централизиране на БСП, за налагане на единно говорене на БСП предизвиква дълбоко вътрешно напрежение. Така че в момента БСП е във вътрешна война", казва той.
Регресът на ДПС
Връщането на ДПС към темата за възродителния процес пък се обяснява с друга съвременна тенденция - нарастващата европейска тревожност от исляма заради ситуацията в Близкия изток и след атаката срещу френското списание "Шарли ебдо". "По тази тема ДПС се намира в много сложна ситуация. ДПС също изпитва много сериозна тревога ог ислямистите, защото те се обявяват и срещу самите тях.
Това в България не се коментира, но то е много важно – ДПС също се плаши от ислямистката пропаганда, защото салафитските проповедници в Родопите проповядват, че не трябва да се подкрепя нито една политическа партия, защото са фалшиви, вредни, опасни", казва Гълъбов.
По-големият проблем според Гълъбов е, че партията започва да губи посока. "Целият политически процес на сътресение и криза започна с посегателството срещу Ахмед Доган. Тогава на повърхността избиха определени агресивни желания, които отказваха да спазват предишното статукво.
Ако си спомняте веднага след посегателството срещу Доган, първата реакция на Местан беше, че става въпрос за етническа провокация, за възобновяването на противопоставянето между българи и турци, което взривява етническия мир. Докато не се разбра, че Октай Енимехмедов всъщност не е активист на етническа партия", казва Гълъбов.
Другата причина за възраждането на възродителния процес е изолацията, в която ДПС изпадна. И това се видя при опита на движението да инициира вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов заради "ксенофобски" изказвания на министъра на здравеопазването Петър Москов.
Нито една политическа партия в парламента не пожела да сложи подписа си под искането на ДПС за оставката на правителството. В тази ситуация миналото е доста по-удобно за развяване от настоящето.