Илиян Василев, http://idvassilev.blogspot.co.ukМинск-2 е повече глътка надежда и форма отколкото съдържание. Таймаут и за двете страни.
Санкциите си вършат работата, така, че е въпрос на време Путин и сепаратистите отново да възобновят атаките, защото тихата ерозия на позициите им няма как да ги удовлетвори.
Тъй като войната е хибридна, тя не се прекратява от генералните щабове, с оттегляне на тежкото въоръжение. Залповете от информационните и пропагандни оръдие не само няма да замлъкнат, но ще се усилят.
Това, че руските медии и някои на Запад тълкуват споразуменията в Минск като "победа" на Путин е очаквано. Но реалността е съвършено друга - той губи последния си коз - внушението, че САЩ пречат, а с Европа Русия може да работи.
Точно обратното е, именно Европа и нейният европейски проект са пряка цел на Кремъл - Вашингтон е за пореден път в историята, изолиран от бедата и "отвъд Атлантика".
Пропастта между ценностите на Путин и на Запад си остава огромна и непреодолима - поради което примирието може да бъде само временно.
Порошенко очевидно и очаквано е недоволен, но поне се постига временно примирие в името на това "да не умират повече хора" и получи огромна финансова помощ. Трагедията е в това, че ще продължават да умират хора и това споразумение по всяка вероятно ще последва съдбата на Минск - 1.
Просто, Меркел и Оланд не могат да постигнат повече - и на двамата липсва това което Путин уважава - военно-политическата сила.
Да си припомним Либия - САЩ се намесиха за да спасят западноевропейските напъни да свалят Кадафи.
За пореден път се доказа старата истина - Европа е икономическа сила, но е военно-политическо джудже.
В случая САЩ бяха длъжни да минат и този етап - етап без САЩ на масата на преговорите и в лидерска позиция.
Вашингтон даде шанс и на Путин да докаже валидността на тезата си, че САЩ са лошите и той може да се разбере "на четири очи" със стара Европа.
Постепенно се движим към истинската развръзка - 17-часовите преговори в Минск са само прелюдия към голямата битка и окончателното решение.