Чакаме, но не Годо

Още една бразда между цивилизациите – невинна наглед. Мария Шарапова не стенела на руски, докато играе на корта. Не знам на какъв език крещеше навремето Моника Селеш, докато отиграваше топката. Но фактът, че беше прекрасен и успешен спортист, няма нищо общо със звуците, които издаваше. За всеки те са нещо индивидуално. Не и за нечия пропаганда.

„Маша не е вече наша.”

Освен че не стене на руски, докато играе, си позволила да упрекне шефа на руския тенис, който нарекъл Винъс и Серена „братята Уилямс”.  Вместо да изрази солидарност с дебелашкия хумор на сънародника си.

Не е патриот Шарапова. Отдала сърцето си освен това на някакъв българин – наш Григор. Те, българите, спряха „Южен поток”. Те са невярната съпруга, изневерила на Русия (разбирай СССР) с НАТО и Европейския съюз. Те са един от враговете ни.

Ха-ха-ха – изсмя се графът на испански.

Откъдето и да го погледнеш – все е смях, макар и горчив.

50 руски танка навлезли в Украйна по време на Минск 2. Загинали са още хора, докато някой вменяваше на света, че това не е най-щастливата нощ в живота му. С радостен блясък в очите.

Това показва единствено какъв ще е смисълът от евентуален Минск 3.

Какво става, когато смисълът се изчерпи.

Когато европейски лидери имат вид на мушкато. Не споменавам прилагателното.

Това е сблъсък на цивилизации. Страните на въпросните европейски лидери са били отколешни врагове. Врагове бяха и в двете световни войни. Разделяха ги непримиримости – лично хер Хитлер през 1939 се ангажира да ги уталожи. Днес неуловимият му съюзник-враг играе една позната игра. Пробва границите на търпимост и си прави сметка докъде може да стигне. Докъде може да се възползва от толерантността на изумения разглезен свят.

През това време предишните врагове основаха общ съюз, за да предотвратят бъдещи конфликти и да се развиват свободно и конкурентно.

Презрението на днешния агресор е и въз основа на толерантната предпазливост и очевидна липса на демонстративна военна мощ. А агресорът от това се впечатлява.

САШ засега липсват от пейзажа. Това прави агресорът да разперва пера като паун.

САЩ липсваха и до едно време през Втората световна война.

Може да е въпрос на време.

Очевидно е, че риск, за света има.

Може агресорът да предизвика ядрен ад и да унищожи земята, ако види, че не става неговото.

 А то няма да стане.

Иначе русофилски цунами взеха да ни заливат. „Атака” от Крим изригна да гони НАТО от България и да напуснем алианса. Признаха колко добре се чувстват на „родна” територия – не че не беше ясно, че истинският им род не е българският. „Спонтанен” протест пред президентството с еднотипни плакати и знамена на отцепилите се Донбас и Луганск – още по-спонтанни, заявиха народната воля да сме заедно с Русия. Нали според химна важно беше, че „с нас Москва е в мир и в бой”.

Пази боже и боже упази от такова „единство”.

Не че някои не го желаят искрено. Чрез различните си отбори надникват иззад завесата и обявяват колко е важно да сме добре с Европейския съюз, но  и с Русия, която не излъчва съответни валентни връзки.

Какъв хъб и защо непременно продължава да бленува моторът на изпълнителната власт.

Колкото и слаба и неубедителна да изглеждаше позицията Меркел-Оланд пред императора Путин (макар и пирова победа), тя беше много по-силна от готовността на българското правителство да проведе реформи - МВР, ДАНС, червеи.

Липсата на готовност за реформи, която е очевидно налице, ни прави удобна мишена за императора.

 А може би това е целта.

Докогато дочакаме новия 9 септември. Годината ще е без значение. А останалото е ясно.