РУСКИ МИНИАТЮРИ № 2

ПУТИН,  РАСИЗЪМ  И  ОБАМА

Руснакът е расист. На хоризонта трябваше да изгрее путинското слънце на пустинята, за да видят всички какво значи руско чувство за превъзходство. Всички по-тъмнички от руснаците, или така наречените «черненкие», изведнъж се превърнаха в боклуци.

Не е лесно да живееш в Москва и да си негър, арабин или азиатец. Изведнъж на преден план излезе «чистотата» на руското племе, светостта на неговата религия: «Мы русские, с нами бог!». Да си черен и да закъсаш по московските улици означава банда чисти руски кафяворизци да ти строшат кокалите с ритници и никой да не ти помогне.

Сработил е отдавна подтиснатия съветски комплекс за малоценност – тая малоценност, която се увеличаваше все повече и повече с убеждението, че Съветския съюз беше едно отчайващо примитивно недоносче. Колкото повече руснаците виждаха своята изостаналост, толкова повече разбираха безизходността си, а това боли. Боли преди всичко, защото марковите кули на съветския комунизъм се оказаха пясъчни. Падането от тях ги заболя и още ги боли.

Комедията във всичко това е, че всичките безбройни братски народи, дори и най-братския – украинския, се разлетяха като птици от кафез по всички посоки на света и оставиха Русия на Путин.

Затова на Путин трябва да му е хвърчала пяна през ушите от злоба, че един «долен» американски негър нарече неговата избрана от бога Русия REGIONAL POWER.

Регионална сила? Русия? Я ему покажу, ету сволочь!

Така е, боли! Когато не знаеш силата на компромиса и толерантността, на икономическото развитие и обществената отговорност – боли. Все някой друг ти е крив. По думите на Лавров пред изумените европейци: «За всичко е виновен Запада!».  Казано на шопски – най-лесно ману да намираш.

КАКВО МОЖЕ ДА ОЧАКВА БЪЛГАРИЯ

Любопитно е, че нито един от българските коментатори не допусна възможността руската пета колона на Путин да е на дъното на грандиозната кражба на информация от българските органи на сигурността. Признаците водят към отмъстителната мутричка на Путин, а той има много причини за това. Скандалът е недвусмислено насочен към подкопаване на доверието във властта, а от там и в държавността.

Но дори и да не е така, прецедентът с Естония се набива в очи: за три седмици масирана кибернетична атака през април-май на 2007 година блокира парламента, министерствата, политическите партии, вестниците, банките и компаниите в страната.

С кражбата в България е блокирана цялата съдебна система – най-важната институция и последна крепост на комунизма в страната. Малка прелюдия към преврат или нови избори?

Примерът с Естония не свършва само със споменаване: отмъщението на Путин е заради демонтирането на паметника на съветския войник и преместването му от центъра на Талин в по-подходящи за това военни гробища. Следва протест на огромното руско население, което, забележете, не ще да си отиде в Русия!

Следва отвличане на естонец, обвинен от Русия в шпионаж.

Естония отвръща с арестуване на двама руснаци за пресичане на границата. Физически границите на цяла Прибалтика са неохраняеми, но без жест за спазване на суверенитета на всяка от страните съществуването им се превръща в предмет на подигравка пред зловещата мутра на путинска Русия.

НАТО е сериозно алармирано и също не е в състояние да помогне – кибернетична атака от тоя тип не се възприема по правилата като военен акт. Характера на такъв акт още не е уточнен.

Българското правителство има избор – да шикалкави, да лъже или да се откаже от властта. Това е всичко, което Путин би искал. Но то може и да покаже среден пръст на Путин, така както малка Естония му показа. Рано или късно, ще опре до там, независимо дали паметника на съветския войник в София е демонтиран или не.

Дорасла ли е България за такова достойнство?