Президентът премина своя Рубик(л)он спрямо Бойко Борисов

Следя от две години вече ( от полагаемата се дистанция, както се полага на журналист, а не нечий говорител), темата за (не)видимия разрив ( манталитетно първо, а после постепенно и политически) между президента Плевнелиев и Бойко Борисов. Но разстоянието, което спазвам, не означава равнопоставеност в оценката ми, на победилия в българската публицистика беззъб принцин на непременно „търсене на баланс” с разминаване на позицията в оценката. Напротив, смятах и смятам, че еманципирането на Плевнелиев в това отношение е задължително условие за оцеляването на неговия остров на прозападност във властта, блъскан отвсякъде от русофилско – путинистките вълни на евразийството в България.

          Като встъпление към днешната новина за остро изказване на Плевнелиев срещу Борисов, нека се върна към една от статиите, които съм публикувал по въпроса през тези две години.

        На 18 юни 2014 г. Плевнелиев би дузпата на Борисов като за световно

By Иво Инджев ⋅ юни 18, 2014 ⋅ Post a comment

Запомнете 18 юни 2014 г.

Президентът Росен Плевнелиев два пъти в рамките на политическото денонощие не просто се разграничи ( за първи път толкова ясно!) от Бойко Борисов, но направо скъса с този носорог в българската политика.

Без да го споменава поименно ( да видим докога носорогът ще издържи да не го нападне отмъстително) , държавният глава ясно го порица.

Най-напред ясно и категорично Плевнелиев заяви, че при съставянето на служебния кабинет през пролетта на миналата година, след като Борисов абдикира от властта, е бил изоставен от „ВСИЧКИ политически лидери” в трудната задача да състави служебен кабинет.

Плевнелиев заяви, че се е справил тогава и ще успее и този път, изключвайки по този начин хипотезата Борисов да му се меси в предстоящото съставяне на правителство, което да подготви извънредните избори.

Плевнелиев показа, че е овладял важен инструмент в политиката- употребата на публичността и бързата реакция като изпреварваща защита срещу атаките на носорозите в политическата джунгла.

По-късно Плевнелиев реагира на събитието от днешния ден, когато Борисов обяви „война”, късайки демонстративно пред телевизионните камери постигнатото вчера споразумение, плод на (относително, но все пак) съгласие, изработено под егидата на държавния глава .

Президентът заяви, че под негово ръководство Консултативният съвет е задал посока на “разум и диалог, а не на политическо противопоставяне, посока на сътрудничество, а не на късане на каквито и да било инициативи и документи”.

Истерията на Борисов изглежда катализира отдавна зреещия процес на еманципацията на Плевнелиев от него.

Дали еднорогът Борисов ще се смири или ще тръгне във фронтална контраатака е въпрос, от който в краткосрочна перспектива зависи пренареждането на доста карти в порочния български покер, в който Плевнелиев се очерта като единствен автентичен евроатлантически жокер.

Ако Борисов ( който днес усуква пред Ройтерс за „Южен поток” както се гърчеше за АЕЦ „Белене” три години и половина) беше честен и не потискаше примитивните си инстинкти, би трябвало да напусне храсталака на близо двегодишната си тайна неприязън към Плевнелиев. Но той е достатъчно опасен и е по-вероятно още доста време се прави на тревопасен.

Явно не е случайно, че в този момент, при цялата театрална нервност на Борисов, хищникът Станишев започна да ласкае Борисов като “държавник”. Петата колона не може да прости на Плевнелиев прозападната му позиция и се вклинява с поощрения за Бойко, стария другар от времето, когато се хвалеше, че напуска пожарната, за да не напусне Партията.”

Към написаното по – горе миналия юни може конспективно да се добави и разминаването след това в оценката за „Визия 2020” между Плевнелиев и Борисов в края на август и началото на септември миналата година. Плевнелиев защити оригиналния вид на документа, изготвен от Министерството на отбраната, докато Борисов тайно е наредил по телефона на премиера Близнашки (само по себе си това е грозна интрига и незачитане на главнокомандващия, назначил служебния шеф на правителството) да бъде смекчен тона в констативната част, в която се съобщава истината за руската хибридна информационна война в България. Освен тайната си намеса ( за разобличаването на която многократно призовавам българските медии с достъп до Борисов и Близнашки), Борисов упражни и явен натиск в същата посока със свои изказвания в тази посока.

След това двамата участваха задочно в пререкания за военния бюджет, за необходимостта от превъоръжаване по натовски стандарти на военновъздушните сили и за участието на армията в охраната на границата от нелегални бежанци.

Общото между всички тези сблъсъци беше избягването на изричното споменаване на опониращата страна. Днес това се промени. За първи път президентът Плевнелиев отправи пряка критика към Борисов без заобикалки. И още нещо: президентът за първи път е КАТЕГОРИЧНО несъгласен с премиера Борисов.

Клуб Z

Росен Плевнелиев каза, че не може да се съгласи с премиера Бойко Борисов по повод евентуалните уволнения на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефа на ДАНС Владимир Писанчев. Това съобщи Нова тв.

“Категорично не съм съгласен с мнението на премиера Бойко Борисов и не съм доволен от работата на шефа на ДАНС. Настоявам да се намеси прокуратурата и Владимир Писанчев да бъде изслушан в парламента. Това, което казвам, е в интерес на националната сигурност”, обяви в държавният глава, който е на посещение в Перущица.

Както е известно, министър-председателят рязко смекчи позицията си по повод двамата и все по-често повтаря, че трябва да им се даде шанс да работят.

Промененият Закон за МВР върна старото положение, че президентът трябва да подпише указ за назначаването на двата поста, както и на шефа на Държавна агенция “Технически операции”. Според юристи, сега всички те трябва да бъдат преназначени по новия закон, но за това не е посочен срок. „

Само преди дни се съгласих с определението за Борисов като „арбитър” ( т.е. вече не се кара на всеки и не го навиква непременно, както правеше през първия си мандат). Но е арбитър не между компонентите в правителството, съставено на коалиционен принцип, а между някои от тях, като реформаторите, настояващи за отстраняване на влиянието на ДПС и БСП от върховете на ДАНС и професионалното ръководство на МВР от една страна и опозицията, от друга. Както се видя междувременно, Борисов прави точно това: все по-явно брани кадрите на ДПС и БСП в двете силови ведомства.

Иначе казано, Борисов защитава ДПС и БСП от коалиционните си партньори, а вече и от президента, както виждаме.

Такъв „арбитраж” между опозиция и управляващи може да си позволи един президент, извисен по конституция над отделните партии ( включително и над онази, която го е номинирала), но не и премиерът, избран, за да управлява от името на конкретна политическа конфигурация в името на България, но не и от името на опозицията. Уж отрича да има такива намерения, но май Борисов се изживява като президент далеч преди президентските избори.

В този смисъл, без да го е заявил изрично, днес Плевнелиев му застана на пътя към тази мечта ( дали може да го спре, това е друг въпрос). Като се има предвид, че Петата колона вече открито хвали Борисов за „различната му позиция” от тази на Плевнелиев в оценката на руската агресивност ( както се видя от коментара на Андрей Райчев по Нова телевизия в началото на отиващата си седмица), стъпката, която прави президентът днес, е в правилната посока- към подкрепата за избраната от България евроатлантическа солидарност срещу евразийското ръмжене на руската мечка.