Кобзар срещу Кобзон

А сега в Московско пътя

Нека да потърсим.

Тоя път далечен, братя,

аз добре познавам-

щом го спомня, на сърцето

леден дъх повява.

Мерил съм го и не искам

Хич да ми се мярва!

Бих разказал за мъките,

Но кой ще повярва?

Тарас Шевченко,

„Кобзар”

Превод от украински:

Димитър Методиев

 Скръбна вест сполетя почитателите на артистичния собственик на България , който периодично потвърждава от българските естрадни подиуми : „Моя страна, моя България”. Не е починал, слава на Путин, но е включен в забранителните списъци на страните от ЕС, каквато официално е и България, въпреки твърденията на Йосиф Кобзон, че си е негова.

В обновения списък със санкции на ЕС са включени петима руски граждани, сред които двама заместник-министри, 14 жители на Източна Украйна и 9 “юридически лица” от сепаратистките Донецка и Луганска народна република. Новият списък е публикуван в официалното издание на ЕС и от същия момент е влязъл в сила, съобщи ТАСС.

В списъка, предвиждащ замразяване на авоари и визови забрани, фигурират първият заместник-министър на отбраната на Русия Аркадий Бахин и зам.-министърът Анатолий Антонов. Включени са също генерал-лейтенант Андрей Картаполов – началник на управление в руския Генерален щаб, певецът Йосиф Кобзон от ръководството на комисията по култура в Държавната дума и Валерий Рашкин, лидер на московската партийна организация на комунистите. ( Медиапул)

Кобзон, както знаем, от години има резервирано място на предизборната сцена на състезаващите се по путинофилство български партии, като БСП и „Атака” и в сърцето на всички българи с нетрадиционна патриотична ориентация ( доколкото патриотизмът все пак трябва да е ориентиран на първо място към мястото, където си се родил и израснал, е не към чужда държава). Направо не могат да си го поделят. Неговото постоянно присъствие на предизборните им манифестации служи за сигурна индикация не само за пъпната връв с матушката на днешното българско партийно представено русофилство, но и за близнашката родственост по тази линия на споменатите две организации ( и на още други припяващи им партийки, формации, фондации и пр. питомци на руската легация).

Лишени от най-милото, най-ценното си предизборно оръжие за мобилизиране на българския патриотизъм от страна на един съветски шовинист, бедните путинофили сигурно ще се почувстват осиротели още на тазгодишните местни избори- освен ако, ползвайки богатия съветски опит, тайно не си го доставят с руска черноморска подводница в устието на Камчия на брега на руския анклав, чието укрепване и разрастване продължава като маскирана в природния резерват руска база ( без танкове, засега) и след официалното откриване на комплекса от премиера Борисов на 9 септември 2009 г.

Жестоко е да вземеш най-милото на бедните путинофили. На тях и без това едничката им радост насред заливащите ни океани от кока кола, свистенето на гумите на омразни западни автомобили и пр. неруски дразнители, е веднъж в годината да се извозят безплатно на групи от по 10-20 хиляди туристи от всички краища на втората им Родина ( защото първата по любов им се пада покойния СССР). Така организаторите си купуват ефекта на демонстрацията на многобройност на русофилството край един изкуствен водоем насред България, превърнал се в естествен пропаганден резервоар на финансово напояваната „течна дружба” ( опитайте се да изкрънкате пари от „Америка за България” за американско сборище от подобен мащаб и ще видите как онези скръндзи ще ви посочат вратата, пръста няма си мръднат – това да не са ви пръстите, широки като руската душа).

Къде са гигантските народни маси от ежегодната казанлъшка епопея на съветофилството края язовир Копринка, където през септември, вече повече от десет години подред, биват събирани нагъсто като копърки? Свърши ли им миграционният нагон в необичайния сезон? Защо така оставят другарите в София да се излагат с маршируването на има – няма няколко роти пенсионери от запаса на бойната столетница, организирани в столицата ни от младежката организация на БСП? Да не би да секна апетитът им за бира, кекс и казачок? Или няма предвиден бюджет за извънредната ситуация на руската световна изолация, създадена от Путин?

Отсега можем да предвидим, че към лозунги на местната традиционна ориентация в защита на Русия от България, която крои пъклени планове за война срещу руската ядрена държавица, с пълно основание ще се появят и искания „Йосиф е мой, както България е негова” и негови портрети, редом с тези на Йосиф (Висарионович).

Прави се оказаха борците срещу европейското иго- нямат милост онези зад Високата порта в Брюксел, които размахват ятагана на санкциите срещу беззащитната Русия и давят в сълзи българското русофилство така, както „Турски поток” не е го е давил, откакто Путин отприщи в Анкара на 1 декември миналата година обвинението за българската вина за пресъхването на „Южен поток”.

„Апокалипсис сега”- втора серия, с работно заглавие „След тях и поток”.

А може и друг филм бъде повторен, в който терминаторът на българското европейско робство обещава още в началото „ „I’ll be back”! И понеже на един Кобзон това няма да му е достатъчно като закана, може да добави, подобно на спрения от румънските власти да прелети над Румъния руски вицепремиер Рогозин: „следващият път ще бъда с бомбардировач”.