ГНЕВНО - ЗА ЦЕНАТА НА ПОДМЯНАТА

“Всеки пети българин психично болен.”.

И защо ли не се изненадвам, когато чета това почти “научно съобщение” в една газета, от която всеки втори нашенец се информира за “Нещата от живота”. Много им пука и на чорбаджията на изданието и на иначе Главния му редактор, че по медийна свобода страната ни била на сто и не знам кое си место… Важното е човеците да цъкат с “мишката” върху заглавието и рейтингът пред баровците, които рекламират сутиени и гащи втора употреба, да е железен.

Точно така е.

Всичко идва от беднотията, а от там и безрезервното раболепие пред неизвестните благодетели, които искат да имат медийно влияние в държавицата ни. Пак второ употреба.

Егани държавата, щом Пеевски&майка продължават да надзирават онова, което някои останали умни хора искат да кажат на стресираната ни и убога общественост. Ако все още има такава.

Изключително противно е вече да се коментират чалгаджийки, куци спортисти-печалбари, псевдарски елит и техните задкулисни ментори. Но у нас това вече е традиция по-прилепчива от пиенето на домашна гроздова и явно се харасва на народеца. Харесват се и врачките, баячките и самозваните сексолози, които вместо да се крият от неудобство и духовна несрета, те стават морални стожери на и без това вкретенената ни нация. И наглостта им е сравнима с тази на случайните и безмълвни депутати, които прекарват на топло и сухо най-полезните си три години от трудовия стаж. За цената на пенсията си, разбира се, а не за добруването на избирателите.

Говорено, писано, преповтаряно…Но защо, след като ни е известно почти всичко, ставаме неволни потребители на никому ненужни “медийни полемики”, от изключително долнопробно естество. Имам предвид един филм на един маниакален артист, който повлече след себе си маса омастилени приказки. Филмът е бил за живота на Васил Левски.

И какво от това?

И за Христос са правени толкова кошмарни кинокартини, че ако папата им обръщаше внимание, не би имал време  да си каже и сутрешната молитва.

А ние: Левски, та Левски… Историята започва да прилича на поговорката: “Сам се Келчо забавлява…”. И обезателно всичките гледни точки, нали? Щото е лесно и безпроблемно. Щото е улично и забъркано в жълто. Ама, пак цъкаме с уреда върху заглавието и се глумим, аджеба, коя е тази имагинерна пра-пра-внучка на сестрата на потърпевшия Апостол, дето рекла… Пък онзи и отговорил… Пък там, тя… и той… После пускаме водата и всичко отива в канала. Защото ние си го правим да е пошло и с привкус на мажоретки и дъх на престояла лавандула.

Кога квалитетните медии ни дадоха точна и безпристрастна информация за случващото се в Дебалцево. Онова селища в Украйна, където труповете дори не се прибирали от улиците, а на вратата на залата за граждански бракове имало надпис от рода на: Залата не работи, тук сега е морга. Пиша примерно, защото не съм го видял в нашите медии и информацията ми е непотвърдена. Нищо не разбрахме за истинските разговори между Путин и Орбан в Будапеща и дали ще го има пустия руски газ в Европа и що за “поток” ще бъде…

Да, трудоемко е и трябвят и пари за да станеш собственик на информацията. Но ние пари нямаме. Затова сме и слаба държава. За това и народецът ни е прост, както гласи поговорката. Затова и зорлем ни правят на улави, тоест луди. Всеки пети от нас. Ама май нещо е сбъркана цифрата, прекалено е благоприятна за дереджето ни.     

И понеже познавам занаята на репортера, на редактора и от най-нелицеприятната му страна, нямам и намерение да виня наемника новинар или обикновен писач. Той сам нищо не може да стори. Единствено, ако е млад и глупав може да изругае и да напусне… И какво от това? За народа-загуба велика, както би рекъл емблематичния Иванчо Йотата. Чорбаджиите ще си вършат същата подривна работа, а глупакът, който иска уж да бъде информиран, все повече ще оглупява. Но ще знае, колко силикон имала една някоя си миска и колко сантиметра обикновено трябват на мъжа, за да има размерът му значение.

Какво да се прави ли?

Да се гледа какво правят в странство в такива случаи. Дори в Румъния. Там неотдавна един медиен бос, добре познат и у нас бе окошарен. Ние какво чакаме.

  А, да… Годината на овцата да дойде, в която според китайските астролози нямало да падне небето над България, а според нашите всичко щяло да ни е по мед и масло, само дето все нямало да ни достигат едни 10 милиарда конвертируми банкноти за пълно щастие. И разкош,разбира се. И затова вместо да направим тухларна, ние ще санираме старите си панелки.

А очевидци твърдят, че във филма “Дякон Левски” главният герой псувал. Затова бил забранен за деца. Хубаво е, че децата ще пораснат. С и без този филм, у нас или в чужбина?

Разликата е в цената.

 Но за да бъде ажиотажът, или народното изперкване пълно и доведено до маразъм услужливите глашатаи на паркетната журналистика, не пропускат да съобщят, че премиер-министърът на Бългрия лично е провокирал /наредил на патриарх Неофит, Негово Светейшество да лети за Светите земи и там да се моли Бог да ни помага срещу бедствията и авариите.

Новината е до нелепост гротескна, тъй като сегашният министър-председател може да бъде окачествен като всичко друго, но не и като вярващ христянин. Ясно е защо? И още, нима и Борисов, подобно на Сталин през зимата на 1941 година се е уплашил сериозно, че е решил да потърси Божията помощ. Генералисимусът нарежда два самолета да облетят трижди блокираната от немците Москва, всеки с чудотворни Богородични икони на борда.

А нашият си генерал предпочита безплатните молитви на патриарха, пред скъпите инвестиции срещу свлачищата и наводненията. Понякога и от вярата има сметка. Даже и народът може да ти повярва, след като пишат вестниците и е съобщено от екрана. При Джугашвили е подействала подмяната. При нас, ако оцелеем, ще видим?