Хотят ли русские войны (или кой воюва в Украйна?)

Заглавието на този текст е заигравка с популярна руска песен. В превод, то означава "искат ли руснаците война?". За целите на този анализ се придържам единствено към публично известна и потвърдена информация.

Ако има руска агресия в Украйна, то нейното начало е някъде в през март 2014, когато президентът Владимир Путин заявява, че е "увеличил" числеността на руските войски в базата в Севастопол. Тогава руски военни без отличителни знаци започват да завземат административни сгради и военни поделения в Крим.

Има ли руска агресия?

Освен данните от западните разузнавания и диполоматически източници (силно оспорвани от проруската пропаганда) за масирано руско военно присъствие може да се съди по вида оръжие и начина на водене на битките.

Наборната служба не е достатъчна за един войник-артилерист да научи повече от "Примъкни! Зареди! Прицели! Огън!.." Докато трае службата можеш да научиш няколко основни положения — кое копче какъв ефект предизвиква, но надали можеш да вникнеш в дълбочина какво точно се случва в следствие на това ти действие и защо.

При военните действия в Украйна се използват относително съвременни системи за залпов огън като Ураган и Смерч, а така също новите ракети БМ-21 Град от типа Торнадо. Ползват се и реактивни огнемети от типа "Буратино", а също и зенитно ракетни комплекси Стрела-10 и БУК. Наскоро в Луганск е бил забелязан един от най-съвременните комплекси Панцир.

При стрелбата с тях, най-малкото са нужни сложни изчисления, за разлика от обикновените близкобойни оръдия. Това е така по ред причини, една от които е, че снарядът се движи по балистична траектория, стреля се отвъд видимия хоризонт от 15-17 км. и т.н. Необходима е и координация и разузнаване, по отношение на степента на поразяване на целите и др. подобни.

Това са сложни, далекобойни оръдия, с обсег между 35-40, до 100-120км, част от които влизат на въоръжение през последните 10-12 години. За разлика от системите с право мерене или относително простите за чисто интуитивно усвояване миномети, при стрелбата с подобни установки се изискват сложни разчети. Снарядът се движи по траектория, отчита се метеорологичната обстановка, а при по далекобойните системи трябва да се вземе предвид дори въртенето на земята около остта й. Тези системи служат за поразяване на площ, а не за прицелно поразяване на обекти. 

За водене на бойни действия с подобни сложни военни системи се изисква сериозно и дълго обучение, в продължение поне на няколко семестъра във военна академия.

Това означава, че е възможно да снабдиш въображаемите сепаратисти с по една пушка и да ги пратиш да се бият като "пушечно месо", но

няма как да им повериш такава техника, най-малкото защото могат да направят големи поразии

с нея (какъвто вероятно е случаят с малайзийския Боинг).

Скъпите и сложни оръжия, които не намаляват, а се увеличават, сериозното ниво на необходими умения, за да се борави с тях и необходимостта от снабдяване на многохилядна армия недвусмислено показват, че не става дума за случайни партизански формирования, които ровят по стари складове за забравени пушки и амуниции, а за истинска, обучена армия, финансирана, снабдявана и комплектована с хора от сериозна държава.

Единствената държава, способна да поддържа такава армия в региона почти година

в този конфликт е Русия.

Първоначалният видим хаос в действията на двете воюващи страни вече е преодолян. Действията им изглеждат далеч по-организирани и, безспорно, централизирани. Както Украинската армия, така и силите на терористите-сепаратисти изглежда, че имат добра координация между артилерията, моторизираните части и пехотата.

Ако за Украинската армия е логично да има професионалисти или да е подпомагана от военни експерти — тя все пак е армия на 45-милионна държава и се сражава за да защити суверенитета и целостта на Украйна, то за терористите-сепаратисти е нелепо да се твърди, че не са подпомагани от професионални военни.

Мащабните офанзиви на широк фронт

няма начин да са координирани от самообучил се сепаратист-бунтовник

Очевидно стратегията, тактиката и издаваните заповеди са дело на професионалисти с дългогодишен опит.

Отново руската армия е единствената в района с такъв опит.

Руската армия включва както наборници, така и професионални военни. Наборниците са масовия състав, но има и професионалисти — т.нар. "контрактники".

Участието на Путин в преговорите, както и категоричната подкрепа - медийна, финансова и политическа на Руската федерация за сепаратистите дава ясен и недвусмислен отговор откъде се вземат професионалистите, биещи се на страната на терористите.

Самият Владимир Путин заяви, че

в Украйна воюват руски военни "в отпуска", като че ли е възможно да отидеш в отпуска с цялата си бойна техника

Каква е официална версия на сепаратистите за въоръжаването им? Биели се с пленено оръжие и оборудване. Встрани от очевидната несъстоятелност на подобни теории, важно е да се зададе въпроса за по-простите неща – провизиите, горивото и мунициите. Тежката военна техника изисква гориво и муниции. Най-малкото. Те се доставят от някъде.

Дори повече! Очевидно, поради изчерпване на работещите танкове Т-64, на въоръжение в Украинската армия, във военните действия, на страната на поддържаните от Русия сепаратисти все по-често се забелязват значително по-новите танкове Т72 Л3, при това, в съвременни модификации. Военни експерти говорят за наличие на снайперни системи "Въйхлоп" и др. подобни.

Откъде идва това въоръжение?

Активната позиция на официална Москва в подкрепа на сепаратистите дава отговор и на този въпрос.

Систематичният подход при анализа на общодостъпните факти недвусмислено и ясно посочва несъмненото руско участие във военния конфликт на територията на суверенна Украйна.

Участие, което "по учебник" се нарича агресия, интервенция и анексия — тоест, завоевателна война.

Очевидно тече

завоевателна война на Русия в Украйна и това става с участието на руски Спецназ части

За нуждите на медиите се фабрикуват местно "опълчение" и "въстаници". Според различни информационни източници обаче става дума за нарочно формирани военни части, включващи "декласирани елементи" (лумпени), рашисти (руски националисти) или обикновени престъпници, наркомани, банкови длъжници и прочее. Появиха се и новини за насилствено мобилизиране на наборни войници, чрез принудително подписване на договори за професионални военни.

От първоначалния опит да се представи руската агресия като спонтанно въстание на населението в Луганска и Донецка област не остана нищо, особено след лятното настъпление на украинската армия, което довете до почти пълно ликвидиране на силите на сепаратистите и техните помагачи. Затова Русия реши да се включи много по-активно в конфликта, увеличавайки многократно мащаба и интензитета му до пълноценна война, напълно развенчавайки създадените от кремълската пропаганда легенди за "въстаналия народ".

Руската пропаганда не закъсня и в друго — тя върви след руските военни части и отразява обстрелваните училища, болници и жилищни сгради, приписвайки го на Украинската армия.

Уникалната роля на руските медии и пропагандисти във войната

включително на армиите от тролове, "коментиращи" публикациите в новинарските сайтове, накараха целия свят да заговори за т.нар "хибридна война", в която текстовете и картинките са оръжие, не по-маловажно от гаубиците. Но за това ще говорим следващия път.