Телевизиите, ало?

Възможно е да съм пропуснала. Но по никоя от българските телевизии не видях това, което Euronews излъчваше without comment на 21 февруари 2015 вечерта. А то беше как на площада в Киев почитаха паметта на избиваните и отстрелвани като дивеч хора преди година. Беше пълно с хора. На пиано в синьо-жълто свиреше мъж, забулен в шал. Все едно току що се е върнал от бойното поле, Да продължи „фашисткото” си вещерство. Според гледната точка на агресора – „освободител” на първите части от Източна Украйна. С надежда докъде – кто знает.

Колко е удобно да лепнеш етикет на доказания си съюзник – впоследствие враг през Втората световна война, върху хората, които искат да живеят живота си не под твоя контрол.
Да оревеш света заради последвалото врагство с бившия приемлив по природа съюзник, година по година да го клеймиш на 9 май. В истеричен опит да се разграничиш от него, докато използваш и доразвиваш прийомите му - да разгръщаш агресията си пред очите на смаяния свят. Да си останеш през годините негласен съюзник на загубилия войната, докато всекидневно вариш бульон от кокалите му. Но се разграничаваш яростно от него, защото е фашист.

А ти какъв си.

Да наричаш несъгласните с тебе фашисти. Плоско, упорито – като печат и щемпъл на нещо, което е невъзможно да се промени. Защото е неестествено по природа. То изопачава всичко.

На 21 февруари вечерта не забелязах някоя българска телевизия да отразява събитието в Киев. За БНТ съм сигурна. Затова пък показа многохилядния антимайдански митинг под надслов „Няма да забравим, Няма да простим.”

Какво няма да забравят и да простят, освен това, че изглеждат като извънземни, и то – недобронамерени. Как по-меко да се изразя. Вероятно значи, че участвалите в този митинг няма да забравят и да простят на убитите, които имаха някаква идея как да се развива държавата им. Идея, различна от тяхната, в която те се намесват. А щом е различна, значи те са фашисти. Удобно е и всичко се „вързва”. Няма да им простят, че не искат да са като тях. Странно са безгласни, когато става дума за нещата в собствената им държава. Но, ако съседна страна прояви желание за развитие, различно от тяхното, е фашистка, хунта, подпомагана от САЩ и т.н.
Защо ли БНТ избра да пропусне събитието в Киев. Защо ли избра да покаже първо айтимайданските шамански шествия и едва след това митинга срещу руската агресия към България с хлъзгави условности, като изрично посочи, че мнението е на протестиращите.

Провидя ми се някак извинително. Е, значи има тук някакви нездрави елементи, дето се противопоставиха на неколцината български русофили със знаме на Донбас, но ще оправим нещата.

Та с оглед на днешния телевизионен трепет, без да се питам, си отговарям – 10 ноември 1989 беше кьорфишек.

Какво се промени в медиите ни.

Какво се промени изобщо.

Предлагат да понасяме мимикрията им.

Освен трите удивителни на Левски, какво да кажа.

Българските телевизии, национални или не – ехо-о!