Мъжеството, което ни липсва

Убиха и Борис Немцов – бивш руски вицепремиер и настоящ опозиционен лидер, един от най-острите критици на властващата в Русия сатрапия, оглавявана от Путин. Месец по-рано той беше заявил пред “Собеседник.ru”: “Боя се донякъде, че Путин може да ме убие.”

Предреченото се случи. Убиха го – по същия начин и по сощите причини, поради които преди години застреляха Анна Политковская. По същите причини, по които по принцип убиват в Русия в годините на сатрапията. Поради които отровиха Литвиненко, поради които в центъра на Москва застреляха адвоката Станислав Макрелов и журналистката Анастасия Бабурова, поради които в Чечня убиха активистката за човешки права Наталия Естемирова. Убиха го поради възраждащата се традиция, според която несъгласните с властта нямат право на живот.

Трябва да свикнем с някои неща, колкото и да не ни се иска. Говоря не само за нас – нормалните хора в България, които никога не биха отишли на истеричните сборища, организирани от Атака и БСП. Говоря за нормалния цивилизован свят, който в желанието си да съхрани мира отказва да повярва, че в ХХІ век е възможно да се появят рецидиви от 1939-та.

Трябва да свикнем с мисълта, че за настоящата терористична власт в Русия – терористична и спрямо собствения си народ – демокрацията и свободата са омразни символи на западната пропаганда и изчадия на “толерастите” от обединена Европа.

Трябва да разберем, че в Кремъл властва психопат и убиец (да, господа и дами от петата колона – психопат и убиец, който в миражното си бленуване по “великия СССР” изтреби една четвърт от народа на Чечня – и на чиято съвест днес лежат хилядите убити в полята край Донбас и Луганск!). И който в името на собствените си комплекси и амбиции е способен да прекроява граници и да постави на карта световния мир – както и прави това в момента с подържаната от него агресия в Украйна.

Трябва да сме наясно – колкото и да не ни се иска – че с хора като него е вредно да се преговаря – точно по същите причини, поради които е вредно да се преговаря примерно с терористите от Ислямска държава.

Трябва да разберем, че тиранозаврите на постсталинизма разбират единствено езика на силата – и всяки компромис ги стимулира единствено да продължават както досега. И че няма да има мир, ако ще и десет пъти да бъде договарян в Минск. Мир ще има единствено когато Путин бъде изритан от Кремъл. Когато Русия еднозначно и твърдо бъде изолирана от нормалния свят, когато банковите сметки на руските олигарси бъдат изцяло блокирани, а страната им бъде поставена под пълно ембарго – както някога бе поставена Либия. Когато Украйна, която с цената на толкова жертви извоюва правото си да бъде свободна, стане член на ЕС и НАТО.

Само че за това се иска мъжество. Иска се мъжество като обладаваното от Борис Немцов в кошмарната обществена ситуация на днешна Русия; мъжество, сродно с проявеното преди година от небесната сотня на Майдана. Мъжество, което – уви – днес ни липсва. Поради което не би било невъзможно да преживеем повторението на 1939-та.