Йо-хо-хо и 43 копейки

Защо на 3 март – деня на националния празник, да не видим редом с българските знамена и  сините с жълти звезди. Тук нЕкои другари тутакси възмутено ще посочат, че не Европейският съюз ни е освободил от турско иго/робство/владичество/присъствие. Имате право, другари.

Но, освобождението ни е втълпяваният през годините евфемизъм на окупацията с всичките й последствия. Неизвестна за мнозинството българи подробност за салтанатите, които България е отдала за „освобождението” си, е сумата от 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки. Което се равнява то това време на „някакви си” 32.5 тона злато.

И досега ядем торбите със сол заради нашата непризнателност. Боят е отделно. Платили сме, плащали сме и продължаваме да плащаме – работата по един мъртъв проект продължава, защото не сме получили официален отказ от руска страна. А ние сме коректен партньор. Така че …

Обречени сме да сме благодарни. Както и да се чувстваме виновни.

На този фон българският посланик в Москва заявява, че България съжалява за „Южен поток”.

Не приемам този човек да говори от мое име. Аз лично не съжалявам за тоя поток, както и за другите два проекта от „шлема”. На колко ли тона злато възлизат потъналите в тях наши пари. И продължават да потъват, защото не сме уведомени за прекратяването.

България е най-богатата държава на света, щом все още я има след последствията на „дружбата от векове за векове”.

Има я и след Указ № 1144 в „Държавен вестник”, януари 1884. Той изяснява цената на нашето освобождение-окупация. Да я повторим пак – 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки, равностойни по това време на 32, 5 тона злато.

Днес има наши сънародници, безкритични защитници на руския интерес. За тях фактите не са важни. Пред тях виновни са тези, които ги посочват. Честно е тогава от позицията, която са заели, да обявят Раковски, Левски, Стефан Стамболов и Захари Стоянов за национални предатели – неблагодарни на освободителя-окупатор. И, ако обичате, не се появявайте повече на чествания в тяхна памет, нито редете лицемерно портретите им по стените си. Редете такива на Иван Аксаков, на граф Игнатиев и на други от по-близко време – вие знаете на кои.

На 3 март 1878 в Сан Стефано е сключен ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ мирен договор, след който България „пониква” като руска гъба на картата – под нейна окупация.

Ако за нещо тъкмо тази дата трябва да е българският национален празник, това, според Янко Гочев, трябва да е 3 март 1918, когато е сключен Бресткият мирен договор през Първата световна война, по силата на който Русия капитулира пред България ( „Руската империя срещу България”, част първа).

Иначе, на 3 март 2015 е погребението на Борис Немцов.

За бъдещето на неосвободената от Европейския съюз България все още, както и в памет на Борис Немцов, моля да развеете до българския флаг и този на Европейския съюз.

От честното сътрудничество с него ще имаме полза както ние, така и Русия.

Честит празник. Вие изберете кой да е той.