Простотията като естетическа политика

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

http://asenov2007.wordpress.com/

През тази седмица една изложба е на път не само да се превърне в най-скандалното събитие в България, но и да получи сериозен международен отзвук.

Изложбата е  концептуална, нарича се “Атлантида –  нови истории, нови предизвикателства” и е посветена на двадесетата  годишнина от срутването на комунистическата система в страните от Източна Европа. Тя е финансирана от големи германски фондации, в нея участват творци от пет европейски държави и включва последователно представяне в пет различни точки на Европа. Проектът стартира на 2 май, денят, когато преди двадесет години паднаха загражденията на австро-унгарската граница, и приключва на 29 декември, датата, когато Вацлав Хавел бе избран за президент на Чехия.

Българската част от проекта пък се открива на 10 октомври и приключва на 10 ноември – ден след падането на Берлинската стена, когато в България бе свален комунистическият диктатор Тодор Живков. Отправна точка на изложбата бе замъкът Сакроу край Потсдам, Германия, близо до моста Глинкер, където са разменяни заловени шпиони по време на Студената война, премина през Братислава, Виена и Солун, а последната проява се открива тази събота в Пловдив.

Или може би няма да се открие, защото кметът на града  Славчо Атанасов от ВМРО заяви, че забранява  чешкият скулптор Давид Черни, който  е участник в изложбата, да стъпва в пловдивски общински сгради, каквато е Баня Старинна – центърът за съвременно изкуство, където се представя експозицията. Атанасов заплаши, че ще изпрати общинска полиция да възпрепятства присъствието на Черни и в същото време разреши провеждане на националистически митинг, организиран от партия “Атака”, точно пред сградата на Банята и в същия час, когато изложбата се открива.

Тази нетърпимост  към чеха е свързана с друга  негова творческа изява. Преди няколко  месеца, в една инсталация пред Европарламента в Брюксел, той представи България като “турска тоалетна”. Макар всички останали европейски страни да бяха също силно иронизирани, единствено София протестира официално и поиска работата да бъде премахната. Вместо това художникът просто я покри с парче черен плат. Именно въпросният плат като символ на новите предизвикателства, ще бъде представен сега и в Пловдив – нещо, което се възприема от националистите като уронващо достойнството и силно обидно за България.

Реакцията от страна на български и чужди интелектуалци  към забраната на кмета беше остра. Те я оцениха като проява на недопустима цензура, на глупост и “епидермален национализъм” и призоваха кмета да се откаже от намерението си.

За разлика  от поведението на кмета, до голяма степен като адекватно се оценява в същото време поведението на представители на управляващата партия ГЕРБ. Областният управител заяви, че лично ще придружи Давид Черни при посещението му в Пловдив, а премиерът Бойко Борисов покани художника на среща в Министерския съвет в неделя, в деня след събитието.

- Пламен...

- Каквото и  да ме попиташ, Фили, първото  нещо, което така или иначе  ще отговоря, е, че според мен заявката за забрана на една международна групова изложба е прецедент не само в българската, но и в световната история на изкуството. Особено ако наистина се реализира. Има закрити индивидуални изложби или свалени индивидуални участия в групови изложби по комунистическо време в България. Има закрити групови изложби в бившия Съветски съюз преди 40-50-60 години. Преди стотина години групова изложба има закрита и насред Париж. Но за международна изложба никога не съм чувал.

- Но защо говориш  за закриване на изложбата,  след като в случая става  дума за намерение за забрана  един от участниците да присъства  на конкретно място по време  на откриването?

- Всъщност е доста по-сложно, Фили. Пловдивският кмет Славчо Атанасов първо твърди, че гражданите на Пловдив не искат да видят Давид Черни в своя град. Не е ясно от името на кои точно граждани говори той и как е стигнал до заключението, че тяхното мнение е такова. Нито референдум е провеждан по въпроса, нито социологическо проучване, нищо. Пък и в закона за местната власт няма разписани правомощия за кмета да говори от името на всички граждани – той трябва само да служи на всички граждани.

Второ, няма нито един закон, според който кметът може да забранява или да разрешава присътвието на отделен човек или група хора в сгради, които са общинска собственост. Кметът няма правомощия да се разпорежда за това. Той има правомощия да пази, да поддържа и да развива самата общинска собственост, да се грижи за нейното пълноценно използване в полза на всички граждани. Дори за изпълнението на тази му функция обаче в редица случаи е необходимо решение на Общинския съвет като цяло и той не може да взима еднолични решения. Камо ли когато става въпрос за нещо, свързано с конституционни граждански права, какъвто е случаят.

Трето. Кметът Атанасов не само иска да обяви Давид Черни  за персона-нон-грата в Пловдив, но и в сряда заяви в телевизионно интервю, че ще използва всичките си правомощия и няма да разреши черното парче плат от инсталацията в Брюксел да бъде представено като експонат от изложбата в Пловдив. Защото според него то е обидно за българското национално достойнство. Така че тук той вече влиза директно в ролята дори не на художествен /или нехудожествен/ критик, а направо на цензор, който забранява отделна творба.

И четвърто, Фили, какво, ако не забрана на цялата изложба  представляват досега изброените забрани. Някой изобщо може ли да си представи в тази ситуация, че останалите творци ще влязат да си откриват изложбата и ще оставят Давид Черни отвън, на улицата, за да го хулят банда хулиганстващи националисти? Или че ще се съгласят изложбата да се открие, без един от нейните експонати? Отделен е въпросът как ще реагират организаторите и спонсорите на проявата, цялата европейска преса и обществеността в Европа...

- Все пак,  Пламен, особено с намесата на  представителите на централната  власт, много е вероятно до  такова драстично развитие на събитията изобщо да не се стигне.

- Според мен,  Фили, дори само станалото дотук  е достатъчно драстично като  факти и като развитие. Честно, очаквал съм всичко да се  случи в тази страна. Представял  съм си какви ли не идиотски  възможности. Смятал съм, че вече много трудно мога да бъда изненадан от прояви на глупост, от възникване на абсурдни ситуации. Но това надхвърли дори моята доста широка възприемчивост към абсурда като неделима част от българската реалност.

В ситуацията има  толкова много иронични пластове, че е трудно дори само да се изброят. Да речем твърде ироничен е начинът, по който за втори път част от българската политическа класа изпада в собствения си капан от предразсъдъци, простотия и ламтеж за лесно извличане на политически дивиденти. Отстрани изглежда като в някоя усмивка от старите ленти, където човек минава и на отиване и на връщане през невидимо иначе стъкло, носено от двама хамали насред улицата.

Още по-иронично звучи фактът, че проектът “Атлантида.....”, една от целите на който е имено провокиране на размисъл и обществен дебат, в България започна да реализира тази си цел дори преди да бъде официално открит. Очаква се утре, при откриването, изложбата да бъде посетена от хиляди хора, докато без скандалното развитие, което се получи, те едва ли щяха да бъдат повече от няколкостотин.

Безкрайно иронично е, че в идейната обосновка точно  на българската част от  проекта  “Атлантида.....”, със заглавие “Отражения от бъдещето”, като възможна нова заплаха  е записано “ограничаване правото на свобода”. И точно в България точно това се случва със самия проект – прави се опит да се ограничи свободата на изразяване. Тук, Фили, очевидно се сблъскваме с класически пример за това как изкуството  изпреварва живота.

И вече дори не иронично, а съвсем фарсово в цялата ситуация изглеждат напъните на един български общински кмет да погази не само българската конституция и закони, но и най-важните, основополагащите световни и европейски документи.

- Все пак какви основания изтъква кметът Атанасов за решението си?

- Славчо Атанасов  е почувствал засегнато национално  се достойнство от изобразяването на България в Брюксел като “турска тоалетна” – или “кенеф”, както е по-популярна инсталацията тук. Затова решава, че като кмет има право да не допусне нейният автор да се гаври втори път със страната насред самата страна.

Това, Фили, са единствените членоразделни думи на кмета, които  могат да се възприемат като някакъв вид негов аргумент. Доколко този аргумент е състоятелен, веднага можем да разберем, ако си представим хипотетично продължение на тази история.

Например ако преди години в битова свада лицето Славчо Атанасов е било обидено от някой си човек, днес като кмет той може да каже, че забранява на човека да стъпва на общинска територия, да речем в кметството. И така човекът няма как да си плати данъците. А после кметството го осъжда, че не ги е платил. Още по-фантастично звучи всичко, ако се сетим, че и голямата част от улиците в Пловдив са общински, та затова личните врагове на Славчо Атанасов ще трябва да прелитат над тях, за да отидат на работа.....

Всъщност, както  казах преди малко, Фили, по-голяма простотия от тази никога не съм  си представял, че може да се случи в  България двадесет години след падането на комунизма.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com