ЕК забеляза и посочи с пръст българските « банкстери »

„По отношение на България в задълбочената си оценка Комисията (ЕК) изтъква, че икономиката на страната страда от прекомерни дисбаланси, които изискват решителни политически действия и специално наблюдение. По-конкретно трусовете във финансовия сектор през 2014 г. са предизвикали загриженост относно съществуването на банкови практики в частта от банковия сектор, която е собственост на местни лица, с потенциално значими последствия за финансовия сектор и общата макроикономическа стабилност.“

„Bulgaria is experiencing excessive macroeconomic imbalances, which require decisive policy action and specific monitoring. In particular, the financial sector turbulence in 2014 has raised concerns about the existence of banking practices in the domestically-owned part, with potentially significant implications for financial sector and overall macroeconomic stability. In addition, the still negative, albeit improving, external position, corporate over-leveraging and weak labour market adjustment continue to pose macroeconomic risks and deserve close attention. »

Прес рилийз на Европейската комисия от 25.02.2015 http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-4504_en.htm

Публикуваме и английския оригинал на съобщениетo на Европейската комисия, защото някои родни медии преиначиха в превода пасажа « частта от банковия сектор, която е собственост на местни лица » и го замениха с беззъбото и неразбираемо „на местно равнище„. На еврожаргон обаче такова посочване с пръст на виновниците е много по-остро и конкретно от дипломатическото послание за « гнилите ябълки ».

Ден по-късно беше публикуван и експертен доклад за превенцията и корекцията на макроикономическите дисбаланси, в който нещата са назовани ясно и конкретно, без политическо оглаждане. В него банките, собственост на местни лица са назовани: Инвестбанк, Общинска, КТБ, ПИБ, БАКБ, Д-Комерс, Асет, Тексим и ЦКБ.

Експертен доклад от 26.02.2015 http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/csr2015/cr2015_bulgaria_en.pdf

Докладът поставя на първо място проблемите в банковия сектор, което е показателно. Още в първата фраза се говори за слабостите на институциите и на надзора, а констатациите са безпощадни и безапелационни:

« Надзорът се провали в откриването на значителни проблеми в четвъртата банка на страната КТБ…

Това подкопа доверието в банковия надзор и на свой ред породи съмнения за здравето на други части от финансовия сектор.

… Възникнаха притеснения относно достоверността на данните, подавани в докладите за финансовия сектор…

КТБ беше краен случай, но докладваната ситуация внушава, че може да има проблеми (с капиталовата адекватност) и в други банки…

Без задълбочено изследване от независими проверяващи, надеждността на финансовия сектор не може да бъде гарантирана »

Споменаването на банките с български собственици, които се считат за проблемни е табу в българските медии. Биволъ публикува преди четири години доклад на американския посланик Джон Байърли (виж тук), в който тези собственици на банки са изброени, заедно със заслугите им и характерни  престъпни особености. Тогава медията беше подгонена с институционална бухалка от името на БНБ (виж тук).  По жалба от четири от споменатите в доклада банки БНБ започна процедура, заплашвайки да бъдем екзекутирани чрез глоба за “банкохулство” в размер на стотици хиляди лева.

От тези герои, актуални към 2006 г. в грамата на Джон Байърли само Емил Кюлев вече не е между живите. КТБ фалира, а мажоритарният й собственик Цветан Василев се издирва от правосъдните органи. Другите са: ПИБ /Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев/, ЦКБ /ТИМ/, Инвестбанк /Петя Славова/, БАКБ /приятелката на Бойко Борисов Цветелина Бориславова/, Асет Банк /Младен Михалев – Маджо/, Общинска банка /преди свързана с Ковачки/(виж тук).

Главната ябълка КТБ не оцеля след сблъсъка на основния акционер Цветан Василев с корпулентния му бизнес партньор Делян Пеевски. Засега не смеем да отписваме Василев, тъй като сме виждали някои герои на банковото дело, които се завръщат, след като са били низвергнати. Такива са собствениците на ПИБ, вече надживели фалита на неедна банка. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев произлизат от печално известната партийна – Първа частна банка, която фалира преди 20 г. и завлече огромни суми от своите вложители. Някои от кредитните милионери на ПЧБ все още се издирват. Един от най-известните е бившият съдружник на Премиера Бойко Борисов от времето на производство на контрабандни цигари във фирмата “Тео Интернационал” – Емил Райков.

Минев и Мутафчиев имат и богат опит от банки като “Биохим” и “Агробизнесбанк” преди да поемат управлението на ПИБ. До края на 1997 г. двамата са изпълнителни директори на ПИБ. След приемането на новия Закон за банките, те са принудени да се оттеглят от мениджмънта заради практиката си във фалиралата Агробизнесбанк. Според закона те не могат да заемат нови изпълнителни длъжности в системата. На тяхно място в надзорния съвет на ПИБ влизат Георги Мутафчиев, брат на Ивайло Мутафчиев, и Радка Минева, съпруга на Минев. Но Минев и Мутафчиев нямат забрана да притежават банки. Фактът, че Ивайло Мутафчиев е осветен от Комисията по досиета, като бившия агент “Камен”, вербуван още през 1980 г. от зловещото 6-то Главно управление на ДС, също не му пречи да бъде днес един от големите банкери в България. /извадка Комдос/

Банкери или Банкстери?

Биографиите на тези хора са известни. Банкери ли са те, или престъпници, използващи банковата система за мръсни дела? Вторите ги наричат още « банкстери ». Американските секретни анализи клонят към втората дефиниция. След дълги години мълчание най-сетне чухме и оценката на Европа. По същността си тя алармира, че в България има „банкстери“

Каква е разликата? Смисълът и призванието на банковия бизнес е да пази и умножава парите на вложителите. Да дава кредити на предприемчиви хора, които ги инвестират разумно и ги умножават с труда си. Вие сте вложител и търсите най-изгодни условия. Това е нормално, трябва ви банкер. В България има 23 банки и ще намерите такива.

Но очаквате ли собственикът на банката да загребе с пълни шепи от събраните в банката си пари и да си ги раздаде под формата на необезпечени кредити на свързани с него фирми? Да ги използва за монополизиране на медийното пространство? Да изкупува “на парче” и в своя полза най-скъпи и стратегически важни за икономиката на страната предприятия и компании? Или да построи губещ ски курорт в национален парк, погазвайки закона? Очаквате ли с Вашите пари да се създават фалшиви политически проекти, да се купуват избори и да се корумпират властите, правителството и медиите, за да се покрива погазването на законите? Очаквате ли от Вашият банкер да използва вашите пари за собствени нужди и когато се окаже, че няма да ги върне вие отново да ги платите, само че този път чрез данъците си в бюджета? Очаквате ли в крайна сметка Вашите пари да бъдат преведени по скрити външни сметки на собствениците на банката, от които никога няма да се върнат?

Ако очаквате и приемате за нормално нещо от гореизброеното, Вие вероятно се доверявате  на “банкстер”. Без да са назовани директно, именно това са така наречените “банкови практики”, които предизвикват загриженост. Биволъ ги е разследвал през годините най-подробно, вадейки наяве скрити собствености, зависимости и мрежи от офшорни фирми за най-големите играчи. Събрани са достатъчно данни и документи за да се задействат институциите и да въведат действието на законите. Сезирани са били всички отговорни власти, Прокуратурата и БНБ. Тези държавни органи не само, че не са реагирали във времето, а са съучаствали в престъпленията, както вече стана ясно от фалита на КТБ. Виновни и наказани няма. В мафиотската държава едва ли управляващата мафия ще потърси отговорност от самата себе си за зловещите обществени престъпления и непоносима корупция. Та нали главната й цел е да ограбва държавата, нейните ресурси и граждани, като в същото време си е назначила удобни марионетки по всички ключови места, които да я пазят и “чадъросват” от възмездието на закона.

След сигналите на Биволъ, че случаят с източваните банки има опасност да бъде повторен и обществото да бъде ограбено за пореден път и то фатално, последва оглушително мълчание. Мълчанието обаче бе последвано от неоправдана институционална атака срещу нас и други медии, които се осмелиха да пишат за проблема с българските банки. (виж тук)

Същността на проблема

В средата на 2014 г. КТБ бе закрита, а последвалият регулаторен одит разкри € 2,0 милиарда загуби (равняващи се на 60% от активите на КТБ и 5% от БВП на България). По отношение на България фалитът на КТБ беше много, много по-голям, отколкото на Enron за САЩ. Одитиращата компания на банката KPMG се оказа една и съща и за другата нестабилна банка – ПИБ, която беше спасена с цената на бюджетна финансова инжекция от порядъка на 1.2 млрд.лв. 3/4 от тези пари не са върнати на държавата в първоначално предвидения срок. Странно как KPMG издаде и чисти становища по сметките на Първа инвестиционна банка (ПИБ), също както издаде и такива за КТБ преди нейния фалит. Дали е случаен фактът, че иманно същата одитираща компания, освен одитор на двете проблемни банки е и одитор на техния регулатор в лицето на БНБ? А именно БНБ носи цялата отговорност за функционирането на банките, според изискванията на закона и общоутвърдените банкови правила и стандарти. Биволъ има сериозни основания да смята, че нередностите в ПИБ са подобни на тези в КТБ, както по своята същност, така и по своя мащаб. Евентуален срив на ПИБ ще има крайно негативен и траен ефект върху цялостното икономическо състояние на държавата ни за много години напред.

Именно поради това ние не само публикуваме доказани разследвания за идентифицираните проблеми (виж тук, тук, тук, тук и тук), но също така уведомихме банковия регулатор в лицето на БНБ. Регулаторът явно не предприе никакви действия, като сам се отказа от първоначалното си обещание да провери сигналите ни. Това силно ни кара да предполагаме съществуването на корупция в действията на финансовите регулаторни органи в България.

Всички си спомняме как на 21 юни, 2014 след системен проблем с ликвидността на КТБ регулаторът затвори банката и я постави под специален надзор. Обещанието на шефа на БНБ Иван Искров беше след месец банката все пак да отвори врати и да заработи отново като няма проблем да върне парите на депозитарите си при поискване. Това не се случи. В края на октомври 2014 г., след регулаторен одит, КТБ влезе в производство по несъстоятелност. В момента тази огромна кражба на капитали се възстановява на ощетените клиенти на банката от бюджета на държавата.  Това е една от основните причини за тегленето на “космическия” нов външен кредит от 16 млрд. лв.

Да не забравяме, че докато държавата ни превръща в длъжници за десетилетия напред, самата тя е кредитор на другата банка под наблюдение – ПИБ с почти 1 млрд. лв. А от разследванията на Биволъ става ясно, че банката взела тези пари от държавния бюджет е раздала на свой ред кредити близки до тази сума на свързани фирми и лица със собствениците си (виж списъка с фирмите тук). Нашето журналистическо разследване върху банковата дейност на ПИБ показва съществени недостатъци, подобни по характер и мащаб на тези в КТБ. Точно като КТБ, ПИБ има много значими експозиции, в явно нарушение на регулаторните граници до цяла мрежа от офшорни субекти. Имаме основания да смятаме, че тези субекти са притежавани от основните акционери на ПИБ, техни служители и сътрудници. Всъщност балансът на ПИБ може да съдържа значителни експозиции към нефинансови активи (например цели компании), маскирани като заеми, което е в нарушение на банковия закон и наредбите. Такива експозиции са по своя характер неликвидни и трудни за възстановяване. В средата на 2014 г. българското правителство предостави, с разрешение на ЕК, извънредно финансиране на ПИБ в размер повече от € 600 милиона, за да се предотврати предстоящи проблеми с платежоспособността. Впоследствие ПИБ погаси около € 150 милиона и пое ангажимент да изплати останалата част в срок от 18 месеца. Въпреки, че това облекчава непосредствената ситуация, проблемът с ликвидността на капиталите на ПИБ, остава нерешен в текущ план.

Поради това е изключително притеснително, че ПИБ може в един момент да последва съдбата на КТБ. Колкото повече регулаторните органи и държавата бавят отговорите на изложените въпроси около ПИБ, толкова по-тежки ще бъдат щетите, ако се стигне до неблагоприятен за банката сценарий. Докладите за чисти одити от страна на KPMG досега са помогнали да се прикрият проблемите. Като се има предвид, че балансът на ПИБ е по-голям от този на КТБ, евентуален фалит на ПИБ може да предизвика опустошителен финансов хаос в България, засягащ политическата стабилност, правителството, бизнеса и широката общественост. Подобно развитие би причинило непоправима вреда на цялото ни общество и би оттекнало доста шумно извън страната. Нека предварително да се знае КОЙ ще бъде виновен при последващ прецедент на фалита на КТБ! Това са персонално ръководството на БНБ, Министърът на финансите, Премиерът и всички народни представители, предпочели омертата на мълчание пред дълга си да потърсят отговорност. 

Именно това предизвика специалното внимание отделено в доклада на ЕК за дейността на банковата система в страната и за качеството на надзора. Не случайно в него буквално се споменава:

“..Предполагат се значителни проблеми в надзора от страна на БНБ и с това се повдигат въпроси за качеството на банковата регулация. БНБ твърди, че са били подвеждани с цифрите, съобщавани им от КТБ, което от своя страна поражда съмнения за качеството на одитираните отчети на останалата част от банковата система.

..Тези събития също създават съмнения дали други банки в сектора биха могли да следват бизнес модели, подобни на тези на КТБ.”

Може  ли  тогава да се предполага, че български банки се използват за източване на милиарди от техните собственици, а цялото общество след това да плаща колосалната кражба? Не е ли това всъщност начин за източване на държавния бюджет от една шепа създадени и откърмени “банкстери” в лоното на Партията и Държавна сигурност още по времето на комунизма, но неизменно управляващи и притежаващи финансово-икономическите ни активи до днес?

Нашата основна грижа  е това, което се случва в България. След като пряко сигнализирахме БНБ с нашите опасения, но предвид ответното бездействие, решихме официално да уведомим и Европейската комисия.

За разлика от българските, проядени от червеи институции, Европейската комисия изглежда ни чу. В близките дни ще предоставим още данни: автентични, конкретни и неопровержими, говорещи за продължаващи престъпления в ПИБ. Да не забравяме, че тя е описана в грамите на Уикилийкс като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила „с единия крак в легалния бизнес”, а с другия „в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Ще разследваме и останалите.

Правим го защото искаме най-после този “гнил преход” да приключи и да започнем на чисто. Най-напред обаче трябва да бъде счупен финансовия гръбнак на българската мафия. Тъжно и симптоматично е, че в България явно не е възможно да съществуват нормални български собственици на банки. Положителното е, че Европейската комисия вече забеляза този позорен факт и го констатира много ясно и безапелационно. Жалкото е, че за това сме виновни всички ние, допуснали превземането на държавата от мафиоти с бели якички.