12 години страх и мълчание – КОЙ разстреля създателя на КОЙ

Кадровото наследство на Илия Павлов днес има позиции във всички парламентарни групи

Един куршум за 20 цента може да се окаже всесилен и достатъчен да срути дори бизнесимперия за милиарди. Това не е хипотеза, а факт който беляза смъртоносно боса Илия Павлов и групировката му „Мултигруп“.

Днес се навършват 12 години от показния разстрел на бореца, който опита да еволюира, пускайки пипалата на октопода си до върховете на държавата, до най-силните на деня, трупайки лакомо огромни пари от всичко, от което е възможно да се направят, без оглед на чест, морал и правила. Илия Павлов успя ловко да съчетае беззаконие и безвластие с невероятния усет да корумпира всичко по пътя си и да налага тотален монопол в бизнеса, политиката, в държавата и продажния й елит.

В белите страни такава настървена акула се отстранява чрез почтена конкуренция, но в мафиотизираната след падането на комунизма България отстрелът бе единственият път за 

да се затворят огромните й челюсти

На 7 март 2003 г. в 19.45 ч президентът на "Ем Джи корпорация", популярна като „Мултигруп“ - Илия Павлов е разстрелян с един куршум в сърцето. Зъбчето както Павлов бе известен в борческите среди е повален от оловото пред входа на административната сграда на групировката на бул. "Г. М. Димитров" в София. Минути по-късно лекарите в "Пирогов" само констатират неговата смърт. От гърдите му е изваден куршум 7,62 мм, а криминалистите предполагат, че става дума за австрийска карабина "Щаер".

Килърът се оказва снайперист застанал на 47 метра от входа на корпорацията.

Звъни мобилният телефон на боса, това спира движението му за миг. Търси го любимата му жена Дарина Павлова, а моментът се оказва перфектният за да бъде натиснат спусъкът. Има и друга версия, че неочаквано се появява 5-годишно дете и това обърква реакциите на гардовете. Оказва се, че нито една камера от 6-те пред сградата не е запечатала момента на убийството.

Охраната от яки горили даже не е успяла да реагира, а по-късно към нея се насочват обвинения, че е действала непрофесионално и е оставила боса да се движи открит и уязвим.

Държавата изпада в шок, убийството изважда от покоите дори величеството Симеон Сакскобурготски, който по това време е премиер на страната. В специално телевизионно изявление, той осъжда разстрела и обещава държавата да открие убиеца и поръчителите. Всъщност тази царствена изява вероятно ще остане единствената в най-новата ни история когато политик и държавник от най-висок ранг открито се застъпва, изказва съболезнования и не крие, че скърби за скандален бизнесмен, свързан с мафията и генезиса на родното задкулисие. Но пресечните точки съвсем не са случайни, защото в политическите среди от години се говори, че именно Илия Павлов финансира завръщането на Царя и навлизането му в политическия живот.

12 години по-късно убийството на боса, който се опита 

да налапа цялата държава

остава все така плътно обрасло в тайни и предполагаеми версии.

Ден след екзекуцията на мистър Мулти е застрелян в София молдовецът Степан Рибаков. Това породи съмнения, че той може да е физическият убиец на Павлов, а смъртта му да е опит да се заличат следите към поръчителите. Впоследствие за убийството на Рибаков е задържан и съден Серафим Антонов-Фиката, но по-късно е оневинен.

В родния ъндърграунд упорито се носи версията за сръбски килър, пристигнал специално за да изпълни поръчката, но следите му остават невидими и до днес.

Преди няколко години пък гръмна версията, че физическите убийци 99% са ясни и даже се намират в затвора. Става дума за член от бандата на Килърите, ръководена от Петър Стоянов-Сумиста. Дори и бащата на Илия Павлов – Павел Найденов признава пред столични медии, че съществува версия, че Килърите са гръмнали сина му. Той дори питал полицията за повече информация, но му отказали, за да не попречат на разследването.

Криминалисти подозират най-малко двама души от бандата на Сумиста, че са съпричастни със смъртта на Илия Павлов, а разследването срещу тях е част от възобновяването на диренето по стари нашумели случаи, известни като "студените досиета". За да се разкрие кой е стрелецът обаче, липсва най-важната улика - оръжието. Така и тази версия с предполагаемите убийци потъва в архивите на МВР.

Почти толкова мътна остава и картината около евентуалните поръчители. Версиите изобилстват, защото не бе тайна, че 

Зъбчето беше в тежки конфликти с много хора,

от много бе заграбил пари и бизнеси, а на други дължеше.

Един от спряганите сюжети е за тежък конфликт за преразпределение на бизнес позиции в зимния курорт „Боровец“ между Павлов и убития по-късно контрабандист Косьо Самоковеца.

Освен на сняг край смъртта на боса мирише и на море. Конфликтите са между „Мултигруп“ и варненската групировка ТИМ, която набира огромна мощ през този период.

Сблъсъците в туризма са за контрола на Северното Черноморие и по-скоро заемането на позиции в курорта "Св. Константин и Елена". Тимаджии години наред не допускаха на тяхна територия да доминира друга силова структура. Конфликтът между двете групировки обаче стана явен, след като варненци купуват мажоритарния пакет от акциите на курорта. По-късно стана ясно, че от неговите активи беше извадена земята. В конфликта между силоваците се намесват и депутати от НДСВ. В област Варна Зъбчето има и интереси към „Златни пясъци“, но там противоборството е с кръга „Олимп“ на Славчо Христов, близък да бившия премиер Иван Костов.

Интригата с убийството на Илия Павлов се преплита и с близкия до него бизнесмен Севдалин Стратиев, контролиращ дружеството "Бирс" ЕООД, който изгражда всички бази на „Мултигруп“ в района. Огромна част от строителството е неразплатено, а Павлов дължи огромни суми, които изнервят партньорите му.

Край трупа на бореца се носи и аромат на газ, но не от проваленото с Андрей Луканов дружество „Топенерджи“, а заради доставка на газ от Молдова. Тя се доставя от друг борец – Димитър Джамов, първият шофьор на Илия Павлов. Джамов дължи 700 000 долара на молдовска групировка заради пропан-бутан, който не успял да пласира, а Илия Павлов бил гарант по сделката. Джамов пък е имал общ бизнес с убития ден след Илия Павлов Степан Рибаков, който е един от заподозрените за разстрела на боса на Мулти. Към газовата следа водят и амбициите на Илия Павлов да се върне отново в схемата за доставки на руски природен газ, но заобикаляйки монополиста "Газпром“.

Сред многото хипотези за поръчители на знаковото убийство има и 

една еретична версия,

която почти не се споменава, въпреки, че топ полицаи и близки до убития бос я намират за много правдоподобна и напълно реална – Доган.

Не е тайна, че лидерът на ДПС е в много топли контакти с Илия Павлов. Близки до тях казват, че мистър Мулти бил шефът, а Доган изпълнителят, момчето за политически поръчки. След убийството повелителят от Сарите става босът, а партията му се утвърждава като истинска бизнес-олигархична групировка. След края на Илия Павлов много от активите на „Мултигруп“ се преразпределят, но една голяма част от тях минават към твърде близкия до Доган Николай Вълканов, собственик на „Минстрой“ и хора от обкръжението му. Твърдят източници от семейството на Илия Павлов. Връзката с Доган обаче никой и не посмява да разследва, колкото и абсурдна да изглежда. По това време Соколът крепи правителството на НДСВ и Сакскобурготски, а след това става крайъгълен камък в Тройната коалиция на Станишев и Първанов.

Днес никой няма съмнение, че ДПС е политико-икономическа групировка с тежки метастази във всички свери на обществото, но с изключително опасни обвързаности в съдебната и правоохранителната власт.

По някакво стечение на обстоятелствата двама от вицепрезидентите на „Мултигруп“ Димитър Иванов и Стоян Денчев днес се сочат за мощен задкулисен център на властта. Двамата професори от Библиотекарския университет, отричат това, твърдейки, че се надценява значението им.

В съвременната политиката е и друг кадър на Зъбчето – Волен Сидеров, но истинското му откритие е медийният бос и депутат от партията на Догон - Делян Пеевски. Той е най-младият любимец на Илия Павлов, откритието му за бизнес и политика, както сам казвал босът. Днес младото момче, което крачеше с шарена ризка до мистър Мулти е известен повече като КОЙ, а зловещият модел, който олицетворява е заченат доста назад в началото на прехода от големия бос на „Мултигруп“. Кадровото наследство на Илия Павлов може да бъде открито и във всяка парламентарна група на Народното събрание и Министерския съвет.