Протестът, всъщност, не е спирал

На два пъти онези, които се вдигнаха срещу Делян Пеевски, принудиха Борисов да си промени мнението

Протестът, започнал на 14 юни 2013 г. заради избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, даде повод на мнозина тънки специалисти по обществените проблеми да си чешат езиците. Активистите на този протест бяха наричани с най-различни епитети и кичени с всевъзможни определения - соросоиди, герберасти, РъБ-ове и какво ли още не. Особено откакто ГЕРБ и Реформаторският блок са заедно във властта.

Сигурно в критиките срещу протестърите (самата наложена дума е част от критиката) има известни основания, защото в крайна сметка никой не е съвършен. Фактите обаче са красноречиви. Вече два пъти в този мандат именно тези същите протестъри, които според някои били "платени от ГЕРБ", заеха остра позиция срещу определени намерения на правителството. И тази тяхна позиция не беше без значение за това, че в крайна сметка тези намерения не се реализираха.

КТБ, Лазаров и Писанчев

Първият път бе в края на октомври 2014 г., когато изведнъж от ГЕРБ решиха, че все пак ще опитат да спасят Корпоративна търговска банка (КТБ). По този повод протестърите насрочиха митинг, който в крайна сметка не се състоя, тъй като лично Бойко Борисов от парламентарната трибуна заяви, че банката няма да бъде оздравявана.

Вторият случай се разигра тези дни покрай оставката на вътрешния министър Веселин Вучков. Тази оставка бе кулминационният момент в драмата около главния секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефа на ДАНС Владимир Писанчев. Лазаров и Писанчев отдавна не се радват на обществено доверие и дори самият Борисов преди да стане премиер се изказваше не особено ласкаво за тях. Въпреки това обаче, когато пое властта, премиерът изведнъж реши, че двамата не са чак толкова неприемливи.

По този повод протестърите отново насрочиха митинг, който обаче отново претърпя провал. И то поради същата причина - Борисов все пак заяви официално, че ще поиска оставките на Лазаров и Писанчев.

Така на два пъти, при това по изключително важни поводи, протестиращите срещу Пеевски демонстрираха независимост. И се оказаха важен обществен фактор и за това управление. Освен това показаха и последователност, защото и двата казуса, срещу които се готвеха да протестират, са свързани с модела "Кой".

А защо не протестирате, когато...

Мнозина припомниха, че в миналия мандат имаше протести срещу дълг от 1 млрд. лв., докато сега за 16 млрд. лв. никой не е протестирал. Двата казуса обаче се различават не само в сумата, а и в принципната им идея. По времето на Пламен Орешарски с този 1 млрд. директно се увеличаваше бюджетния дефицит. А и по онова време неговото правителство бе тотално дискредитирано и именно това бе основната причина за т.нар. нощ на белия автобус.

Докато сега управляващите, макар и с известно закъснение, обясниха, че идеята на новия дълг е преди всичко да се покрият стари задължения, а политиката на мнозинството ще е дефицитите да се намаляват. Ролята на гражданското общество в случая е да следи внимателно доколко тези заявки ще бъдат спазени и да реагира, ако стане ясно, че управляващите не спазват своите обещания.

Независимо от всички критики към протестърите на 14 юни 2013 г. се случи една от най-спонтанните и искрени реакции на гражданското общество срещу едно управленско безобразие. И неговият отзвук продължава и до днес, което е добра новина..

Може да се каже, че от тогава насам протестът никога не е спирал.