ЗАВЕТЪТ НА ДРУГАРЯ ТОДОР ЖИВКОВ

«Митингова демокрация – ето това е. Аз да бях сега млад щях да съм навън по площадите!»

Може да звучи смешно, но стария пръч и най-верен слуга на Москва е усетил, че ако не отпусне малко пространство на тълпата  като отдушник, ще бъде изритан. И беше изритан, но не от тълпата, а от неговите собствени послушници.

Заветът обаче си остава –хората трябва да излезат на улицата, да имат своя организирана защита и организирана опозиция, така както имат и ТЕ – Петковци, Първановци Станишевци и Кобурготи. Било е време, когато в крайните квартали те имаха най-голямата си опозиция – бачкачите. Надежда, Подуене, Овча Купел и Илиенци не им вярваха за нищо. Бачкачите и днес не им вярват, но само псуват. Руските пари отдавна са влезли в работа да купуват души.

Профсъюзите отдавна би трябвало да хвърлят веригите си на послушна работническа класа и да обърнат очите си срещу комунистическото си ръководство.

Смешно е да се бъбри за демокрация без дори да се спомене, че борбата е само и единствено срещу комунизма и неговите проруски мекерета – Първанов, Петков, Калфин, Станишев, Сидеров и Кобурготски, следвани от цяла плеада полковници и ченгета от старата Държавна Сигурност.

Смешно да се мисли, че тия хора ще сдадат благинките си без бой. Проблемът е, че те си позволяват да бият и убиват, но никой не посяга на тях. Тълпата, митинговата тълпа обаче ги плаши и ще ги плаши, защото не знаят накъде ще се насочи и защото може да ги помете.

Излишно е да повтаряме, че на дъното на политическия проблем в България е липсата на жизнена антикомунистическа опозиция. Думата «антикомунизъм» е централна в буквалния смисъл за оживяването на нацията. Но докато в страната няма антикомунистическа организирана съпротива, няма да има и демокрация.

Заветът на стария московски слуга за митингова демокрация си има място, но тя е само една от многото прояви, с които може да бъде обезглавена многоглавата комунистическа хидра.

А дотогава ако не сте готови – дупе да ви е яко.