Чий пациент е най-влиятелният болник на планетата Владимир Путин? Този въпрос става все по-актуален поради продължаващото вече повече от седмица забележимо ( и забележително, понеже не се е случвало нищо подобно преди) отсъствие от публичното пространството на руския президент, определян единодушно от западни медии като най-влиятелния политик на планетата.
Това, че е най-влиятелен в света, не е комплимент, но българските путинофили така и не разбраха тънката западна ирония да посочват факта, че в огромната Русия няма колективен демократичен контрол върху управлението на една личност, която по тази причина има непомерно голямо влияние в световните дела чрез личните си капризи.
Сега същият този влиятелен Путин, които държи спусъка на близо половината ядрен арсенал на планетата, е потънал в неизвестност от 5 март, а говорителят му Песков отчаяно се опитва да обясни, че нищо особено не се е случило и че програмата на началника му била претоварена…следващата седмица.
А какво се случва през вече изтеклата седмица? И защо, ако той наистина е здрав, не бъде демонстриран от руските телевизии, които раболепно го придружават по заповед на началствата и в най-отдалечените кътчета на Сибир, когато е решено да се демонстрира някой негов „подвиг” по упояване на тигър или в полета му с ято жерави с делтапланер?
Щеше да е много по-успокояващо едно признание, че Путин, като едно човешко същество ( все пак) , се е разболял и разбираемо не е в кондиция да раздава интервюта. Но да го обявяват за здрав, да ругаят световните медии, които оспорват това и в същото време да го крият от публиката- това е повече от косвено доказателство, ме го крият по друга причина. Каква би могла да бъде тя, освен политическа?
Както обикновено при подобни случаи в историята, когато се създаде информационен вакуум, плъзват слуховете. Един от тях е особено упорит в Москва: чака се оставката на премиера Дмитрий Медведев като отдушник на натрупаното напрежение между борещите се за власт лобита около Кремъл и за най-вероятен негов наследник се сочи началникът на президентската администрация Сергей Иванов. Последният „цъфна” изведнъж пролетно след дълго отсъствие в руската публичност тъкмо, когато Путин изчезна заради „пролетно неразположение”.
Българската проекция на руското властово заболяване се е притаила и следи със затаен дъх изхода от пролетната вихрушка в Кремъл. Медиите в България, добре обучени да не закачат „опасната тема”, се правят, че няма такъв проблем. А можеха да скъсат от въпроси най-информирания от първа ръка българин Ивайло Калфин!
-Дали по своя воля замина или беше извикан в Москва на 3 март вицепремиерът Калфин?
– Какво са го инструктирали да предаде на началника си Борисов в София?
– Какво налагаше една такава спешна визита на възможно най-високо ниво ( втори по значение пост в правителството на България заема Калфин), която не отчита нито един конкретен резултат?
– Ако инициативата за неподготвеното посещение е била на българското правителство, т.е. на Бойко Борисов, точно Калфин ли е най-представителният изразител на официалната българска позиция?
– Защо Калфин обяви в Москва „Южен поток” за български приоритет в момент, когато в София азербайджанският президент Илхам Алиев беше уверяван от Борисов, че най-важното за София е възстановяването на подкрепяния от Запада проект „Набуко” и азербайджанския принос в запълването на евентуалната тръба?
– Защо същият ден, когато Калфин го опровергаваше в Москва, Борисов не само прие оставката на вътрешния министър Веселин Вучков и се похвали колко светкавично го е направил, а вече 10 дни мълчи за поведението на Калфин в Москва, където вицепремиерът му показа много по-скандално неподчинение?
– Или Борисов, чрез премълчаването, буквално демонстрира, че играе двойна игра: в София е за „Набуко” като за пред Запада, а в Москва е изпратил Калфин да радва руснаците, които се подиграваха, че „Набуко” е само опера от Верди?
Както казва обаче Остап Бендер, който ходи по тънкия житейски лед, ,, „ледът се пропука”. Иде пролет. На хитруването ще му дойде все някога краят.
Вземете последните новини.png)
