Ще мине ли "царският" номер и този път

Инициативен комитет в България поиска да се проведе „обществена дискусия за съживяване ролята на Симеон Сакскобургготски в политическия живот”. Смята се, че с този нестандартен ход се цели включването на бившия цар в президентските избори през следващата година. По темата разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, не е ли странен опитът да се върне Симеон Сакскобургготски в политиката, след като партията му НДСВ на практика се разпадна, а той самият е затънал в дела с държавата за част от бившите „царски” имоти?

– Може би този опит леко изненадва, Фили, но не бих го нарекъл странен – поне не в България. Тук и по-големи чудеса са ставали от това някакво си бивше величество да реши, че обществото трябва да му се помоли, за да се върне то в политиката.
Защото всъщност това означава призивът за обществена дискусия по темата Симеон – царствена заявка: помолете ме горещо и ще благоволя отново на бял кон да дойда, за да ви спася.

- Пламен, преди да влезем повече в темата за белия кон и спасението, кажи ми, защо го наричаш просто Симеон?

– Наричам го просто Симеон, защото преди 14 години, Фили, когато зае премиерския пост, той се отказа от всички претенции за трона и стана обикновен гражданин. Някои дори смятат, че трябва да бъде наричан гражданинът Сакскобургготски, както биха си се обръщали към него в следствения арест например. И сочат доста основания, че ако българската правосъдна система беше наред, това обръщение щеше да влезе в сила за известно време.

Но казаното тук, Фили, всъщност е само напомняне за фантастичната ситуация, в която се намира този човек.

От една страна, той е бивш цар – което само по себе си е абсурд. Бивш цар….. От друга – продължава да се държи като цар и иска всички да го възприемат така, което пък си е обикновена наглост. От трета страна е провалил се бивш премиер. Това пречи на каквато и да било политическа кариера, защото хората помнят как се държеше на поста си, какви глупости говореше и какви беди донесе на България.

От четвърта страна, ако Симеон наистина се кандидатира за президент, ще влезе в месомелачката на една политическа кампания, която няма да му спести нищо, напротив, ще го удря максимално, защото той всъщност е твърде лесна мишена. Изобщо, Фили, не завиждам на този близо 80-годишен човек, който, воден от кой знае какви свои амбиции, изпраща царедворците си на акция да го върнат в политиката.

- Защо смяташ, че идеята е негова? Представители на инициативния комитет твърдят, че е тяхна и искат да направят добро на България, защото Симеон има голям потенциал да помогне на страната си…..

– Ами да беше помогнал, когато беше на власт, Фили.

Всъщност, не знам дали идеята е негова, но при всички случаи хората от комитета, които сами се определят като учени, общественици, интелектуалци, спортисти, а аз неслучайно наричам „царедворци”, са съгласували с него цялата кампания и той е одобрил. Те просто така правят, при тях това е закон, имам предвид – закона на блюдолизничеството, защото точно той е в сила в тези среди.

И точно този комитет от „интелектуалци”, Фили, измисли едно гениално сравнение, с което опитва да разпали низките страсти у широката българска публика. Според тях Симеон е нещо като страхотен „Мерцедес” на българската политика, обаче ние го държим в гаража и не го ползваме. Призивът е да го ползваме – като експерт, като човек с връзки, като човек, приет в среди, в които друг български политик едва ли може да влезе.

А истинският призив е да го използваме, за да върнем тях самите в политиката, да се засилят поразклатените позиции на мафиотското управление в България и да се прокарат определени чужди на страната интереси.

- Но, Пламен, твърденията, че бившият цар е истинска ценност за нацията не са нещо ново, те бяха в ход и през 2001-ва, когато той бе докаран в България, както се твърди, от кръгове, свързани Илия Павлов, Ахмед Доган, бившата комунистическа ДС и т.н.

– Така е, Фили. Има дори основателни съмнения, че във връщането му тук роля играят и руските спецслужби. Неслучайно точно при неговото управление България, която при Иван Костов беше започнала да води някаква, макар и почти символична политика на независимост от Русия, при Симеон отново се превърна в разграден двор за руснаците, двор, какъвто продължава да си бъде и до днес.

- Всъщност, какво толкова лошо се случи при управлението на НДСВ? Тогава, доколкото помня, икономиката вървеше нагоре, България бе приета в НАТО, а после и в ЕС, от политическия живот изчезнаха най-големите напрежения…..

– Да, Фили, смешното е, че всичко това е…..как да кажа – факт. То се използва и сега, за да се припише като заслуга на Сакскобургготски и неговото правителство.

Само че още по-истински е фактът, че всичко това е плод не на политиката на НДСВ, а на силната инерция, набрана от предходното правителство на СДС. Царските хора само обраха плодовете – обаче в същото време донесоха маса беди на България.

На първо място аз винаги слагам разбиването на тъй наречения двуполюсен политически модел, който тъкмо започваше наистина да се изгражда тук. Сам по себе си, той е най-подходящ за общество като нашето, където страстите са силни, а дълбокото мислене и познаването на политическия процес не е на особена почит. Вместо него, Симеон и хората му изградиха онова, което се нарича чалга-политика, Фили, модел, в който живеем и до днес. Това е управление на политическия популизъм, корупцията, тоталната липса на принципи и предсказуемост, царство на задкулисните договорки.

Вторият огромен грях на НДСВ е стартирането на тъй наречения модел КОЙ, тоест, пълното мафиотизиране на българската политика. Да си спомним само, че точно тогава се създадоха условията ДПС да се превърне в истински октопод, тогава беше лансиран в политиката и избутан нагоре по стълбата на властта и парите небезизвестният Делян Пеевски, много подобни неща станаха тогава.

Третата голяма беда, която НДСВ донесе на България, е заявката за реализация на руския проект АЕЦ „Белене”. Той вече беше отишъл в историята, където му е мястото, а Симеон го изтупа от праха и възстанови, при това без никаква видима нужда – освен удовлетворяване на корупционните български и политическите руски интереси.

Да не забравяме също сделката с външния дълг, продажбата при безумни условия на електро-разпределителните дружества, кокошкарската корупция със строежа на чешмички и градинки от нарочно създавания бюджетен излишък, личната царска лакомия за имоти, съвета му към българския народ да си смени чипа, знаменитото обещание да оправи страната за 800 дни, стигнало само до прочутата формула „вервайте ми”.

Това, а има и още много, са неща, които превърнаха бившето величество в истинско посмешище, Фили.

За капак дойде и откритото му обединение с комунистите по време на Тройната коалиция, която наистина съсипа страната. Това е предостатъчно да се запита човек – на какво отгоре сега някой си решава да възроди мита за кадърния и полезен за страната си Симеон. Отговорът е прост – има среди сред провалените политици в България, а има и руски интереси, които биха могли още малко да се възползват от него.

Е, този път, надявам се, номерът им няма да мине.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com