ДОБРЕ ДОШЛИ В СТУДЕНАТА ВОЙНА

Фактът, че Съединените щати затвориха главните си военни бази в Западна Европа, отбеляза коренна промяна в глобалните им отношения с Русия. От сега нататък САЩ ще прехвърлят вниманието си към азиатския, по-конкретно тихоокеанския театър. Китай става център на внимание.

Изявлението на президента Обама че Русия не е световна, а регионална сила, очевидно е вбесило московския самодържец. Не без елемент на расистка злоба към Обама, Путин размаха мафиотския си юмрук под носа на Америка и заяви: «Вие си мислите, че ни познавате нас руснаците, но не ни познавате!»

Путин са втурна да показва старите си бомбардировачи – турбовитловия увреждащ слуха Ту 95, които подновиха полетите си над такива далечни райони като Португалия, Северно море и Арктика, необявени и не без опасност за интензивния трафик на гражданската авиация.

Путин иска да изглежда силен, а Русия отново да е велика сила. Според американския идеолог и бивш държавен секретар на САЩ Збигнев Бжезински, Русия вече има и идеология и това е шовинизма. Той знае това още от времето на Судената война, когато при всяка криза СССР си позволяваше да изсипе един милион червеноармейци в Полша за евентуално нахлуване в Западна Европа. Те всички без да питат се настаняваха в училищата, обществените учреждения на Полша и огромен брой частни жилища – докато мине кризата.

На такива като Сидеров му се иска една такава орда да се изсипе в България и никога да не се върне в Русия, а Путин да го гушне в скута си и да го дундурка гальовно като добро момче.

На по-сериозен тон обаче Русия днес е самотна вкаменелост, изтласкана от разпадането на СССР чак в границите на исконна Русия, тоест още по на изток. Между нея и Западна Европа днес са огромни територии като Прибалтика, Украйна и дори Белорусия. Така старата буферна зона на Източна Европа, която през Студената война беше трамплин за агресия срещу Западна Европа, остана далеч по на запад.

Путин не може да не беснее – неговата природа на класически кагебист се показа фронтално и в най-старомоден вид за всички да видят. Неговата ахилесова пета обаче е че армията му все още се опира на старите разбирания, наследени от хитлеровия блиц-криг, тоест танкови пълчища, подкрепени от авиация. Този път обаче не директно от Полша, а от много по-далече, което прави едно нахлуване изключено.

За заплахи и поддържане на напрежението му остава стратегическата авиация и ракети. Той обаче знае много добре, че ако се стигне до такъв конфликт с Русия ще бъде свършено. Русия не е в състояние да влезе в световен конфликт, тъй като няма дори и една надеждна база извън територията си. За да спести пълното си унижение като морска сила Путин реши, че Крим трябва да бъде руски, макар че Черно море не е открито море и се разглежда като голямо езеро на фона на унищожителни стратегически оръжия. Той можеше да подаде приятелска ръка на Украйна, да помогне със заеми, да приеме неизбежни демократични реформи в името на вековни връзки между двете страни, но той предпочете злобна и отмъстителна агресивност.

Навсякъде, където той демонстрира желанието си да е велик, той все повече изглежда на Дон Кихот с копие срещу вятърните мелници. Един такъв пример е използването на две стари американски военни бази във Виетнам за зареждане на руски изтребители при полетите им в Южно-китайско море, или полетите на бомбардировачи в района на американския остров Гуам.

Китай обаче е в много лоши отношения с Виетнам, а САЩ вече са в добри отношения с тази страна, така че и тези две бази могат да се окажат извън обсега на Путин.

По всичко личи, че пред нас имаме удин международен гамен, който търси с кого да се сбие. Ако приемем, че всичкото това надуване на перки е предназначено за вътрешна употреба, то си имаме работа с крайно опасен гамен, който не си дава сметка до каква степен светът се движи по правила, различни от неговите. Лъжите за вътрешна употреба съвсем не изключват опасността от случаен конфликт с неизмерими последици преди всичко за него.

На фона на тоя московски гамен-изъм България продължава да изглежда старомоден оазис на сталинския интернационализъм с основните партии в нейния политически живот плащащи данък на беззаветната и безпределната си вярност към Русия – най-характерния признак за зле прикрита комунистическа политика в разрез с националните интереси.