Остра реакция срещу законодателната промяна имаше именно от петролната компания
© Капитал
Тоталният контрол върху тръбопровода на "Лукойл" може да се забави, както се случи и с останалите данъчни складове. Причината е, че гласуването на едномесечния срок за монтиране на измервателите беше отложено с една седмица. Депутатите приеха на второ четене в бюджетната комисия допълнение към Закона за акцизите и данъчните складове, с което задължават "Лукойл" да постави измервателни уреди с връзка към системата на Агенция "Митници" на всяка точка и разклонение по петролопровода и продуктопровода на "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България". В момента такива има само на входа и на изхода, но не и на разклоненията.
Народните представители обаче отложиха приемането на едномесечния срок след бурен дебат и яростна съпротива от страна на представители на "Лукойл" и Българска петролна и газова асоциация. Компанията е твърдо против монтирането на допълнителни измерватели, или поне да се даде отсрочка от 6-7 месеца за тяхното монтиране.
Ситуацията наподобява тази от края на миналата година, когато по същия начин 9 след протест и бурна реакция от страна на представител на "Булгартабак холдинг", депутатите вкараха изискването за нотификация на уредите от ЕК. Заложеният срок за процедурата по одобрение от Брюксел е минимум 1 година – 6 месеца за получаване на положително становище и още 6 месеца гратисен срок за поставянето на измервателите. Оказа се обаче, че все още не е пратена молба за нотификация до Брюксел, а според народни представители забавянето е умишлено, заради корпоративни интереси.
Протестът на "Лукойл"
По време на обсъждането в комисия бурно срещу промените, касаещи "Лукойл", срещу Агенция "Митници" и срещу народния представител Мартин Димитров, който е и един от най-големите поддръжници на идеята да се върне тоталния контрол върху търговията и транспорта на акцизни стоки, протестира
Димитър Добрев, директор по производство в "Лукойл Нефтохим". Според него крайната цел на депутатите е "Лукойл Нефтохим" да бъде затворен. "С монтирането на допълнителните уреди държавата няма да събере допълнително и 2 млн. лв., да не говорим за 200 – 300 млн. лв.", смята той. По неговите думи през 2013 г. предприятието е инвестирало 36 млн. лв. за инсталирането на измервателни уреди с връзка към митниците, а сега ще бъдат необходими още 2 млн. лв. "Ако петролът достигне 300 долара за барел, евентуално бихте събрали няколкостотин милиона повече. Досега ние нямаме нито една констатирана разлика между влязлото в тръбата количество и излязлото", категоричен е Добрев.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова го попита
дали предприятието е премахнало всички уреди и пломби, след като кабинетът "Орешарски" отмени тоталния контрол върху акцизните стоки при своето идване на власт. Той не можа да отговори категорично на този въпрос. "Кои уреди? Аз това искам да разбера? Обяснете какво значи митническо учреждение и къде ще ги слагаме тези уреди", бе отговорът на Добрев. Според него е нелогично да се иска от компанията да инсталира измерватели на всяка контролна точка на шестте магистрални тръбопровода, тъй като те са десетки. Той е на мнение, че сегашното положение – с уреди на входа и изхода, е достатъчно, защото тези контролни точки предават в реално време на Агенция "Митници" колко суровина или продукт има в тръбите.
Мартин Димитров от РБ обясни, че поправката в закона не е анти-"Лукойл", макар тя да се въвежда конкретно заради спецификата на предприятието. "Всички производители и вносители на акцизни стоки трябва да са свързани с автоматичната система за контрол. Конкретната фирма не ни интересува и със сигурност не желаем фалита на "Лукойл Нефтохим", каза депутатът. Той напомни, че в края на 2014 г. тръбата на "Лукойл" е била пропусната в закона и с поправката, внесена от Реформаторския блок, просто се поправя този пропуск.
Регулация и на природния газ
Депутатът от Патриотичния фронт Емил Димитров–Ревизоро направи предложение да се поставят измервателни уреди и на газопровода, който доставя руския газ до България. "В момента промените не обхващат газопровода. Това оставя съмнение, че поправките се приемат не за да се съберат повече приходи в бюджета, а за да се ограничи дейността на предприятието или да се отнеме лицензът му", смята депутатът.
Според представители на Агенция "Митници" природният газ не се транспортира при същия режим, както горивата и петрола. "Газопроводът не представлява данъчен склад по смисъла на закона", каза Наташа Петрова, експерт в Агенция
"
Митници"
. Тя обясни още, че и в момента на газопровода има уреди, но тъй като досега не са регистрирани злоупотреби с природния газ, не е необходимо да има допълнителен контрол. Към този момент тръбата, по която тече руският газ, е само на регистрационен режим, а не на лицензионен, както са данъчните складове, какъвто е и тръбопроводът на "Лукойл".