|
специално за kafene.net
От литературна и естетическа, което значи – и от философска гледна точка, със смъртта на Тери Пратчет си отиде епохата на Абсурда. На нейно място идва епохата на Оксиморона, който е „реализиран на живо абсурд”.
Номерът е следният. До края на ХІХ век светът си съществуваше в блаженството на обикновения Парадокс, който, въпреки реалните загадки и спънките, които поставя на хората, все пак има човешки измерения. Това време на относително спокойствие и невинност, започнало още в Древна Гърция, си отиде през 1900-та, със смъртта на Оскар Уайлд, последният велик парадоксалист.
Почти по същото време живя и твори Алфред Жари, първият истински певец на Абсурда и баща на славната наука Патафизика, създадена с цел „да се изучи светът отвъд метафизиката”. През следващите десетилетия епохата на Абсурда мина различни етапи, в които той изглеждаше все по-страховит. Дойде обаче Тери Пратчет и го описа като твърде опасна, но все пак - естествена човешка територия, в която се раждаме, живеем и умираме, поне ние, поколенията след ІІ Световна война.
Чрез поредицата си „Светът на Диска” Пратчет превърна Абсурда в нещо, с което можем да се подиграваме, а не - от което непременно трябва да се страхуваме. Или поне – можем да се подиграваме, докато се страхуваме.
Той го направи прекрасно, но май теоретично никога не си даде сметка какво точно прави и как зад света на Абсурда дебне светът на Оксиморона - иначе щеше поне да го намекне.
Лошата, не, а направо зловещата новина е, че от настъпващия сега Оксиморон трябва наистина да треперим.
За по-ясно ще опиша нещата с примери от биологията. Парадоксът е красиво зверче – можеш да го опитомиш, но нямаш гаранция, че никога няма да те ухапе. Абсурдът е огромен и жесток динозавър, който хапва стотици подобни зверчета на закуска – да не говорим какво яде за обед и за вечеря. Оксиморонът пък е страховито чудовище, което в едната си лапа държи въпросния жесток динозавър, а с другата го гъделичка по коремчето, за да се забавлява, преди да му отхапе главата.
Мога да ви опиша ситуацията и чрез исторически примери. Наполеон Бонапарт е диктатор от епохата на Парадокса. Хитлер и Сталин са диктатори от епохата на Абсурда.
Путин е диктатор от епохата на Оксиморона.
Неговият оксиморонен характер е една от най-дълбоките причини мнозина да се чудят на сегашния руски император, да не разбират реакциите му, да не могат да прогнозират ходовете му.
Тепърва предстои да ни се стоварят на главите още отвратителни изненади като него.
Последното не е пророчество, базирано на видения, а прогноза, основана на логика. Или на познаване на анти-логиката. Не, всъщност е трезв поглед през черна дупка към образа в кривото огледало зад нея.
ХХХ
Като споменахме Путин, да го довършим.
Като тема, де, вие какво си помислихте?
Онзи ден, след дълги мъки, търсене по цял свят, предположения, въпроси, мълчания и двусмислени отговори, се разбра простата истина - бременни сме и сме отишли в една прочута клиника в Швейцария да раждаме. Имам предвид ние, Пижо и Пенда, пардон, Путин и Путинка, тоест, бившата гимнастичка Алина Кабаева, ако някой не знае.
Веднага възникват резонни въпроси.
Защо в Швейцария? Защо не в най-великия град на света – Москва? Нали Русия си е самодостатъчна и изобщо няма нужда от западащия Запад?
А можеше и, съвсем символично, в новите руски територии да се свърши цялата работа с раждането – в Крим например. Или в Народна република Донецк, да речем. Тогава и пропагандният отдел на Кремъл щеше да е доволен. Той не, че сега не е, де, с този шум, който се вдигна…..
Пита се също кой плаща масрафа и с какви пари - рубли, донги или рупии. Защото се знае, че Русия вече само с такива кинти разполага. Интересно е, освен това, колко вагона с банкноти са закарани в планината във всеки от трите случая? И с какви мирни средства са заставени швейцарците да приемат въпросната тапетна хартия вместо пари?
Но може пък Кабаева сама да си плаща, знае ли човек. Защото, по мои сметки, Путин е твърде беден, горкият. Той скоро намали заплатите в Кремъл с 10 на сто. Вероятно и своята е намалил, за да даде личен пример. Но така тя вече трябва да клони към нула, защото и без това му беше твърде малка - ако се вярва на едно по-раншно негово оплакване, че дори не знае каква му е заплата.
Но може пък да се е похвалил по този начин, човекът, а аз грешно да съм го разбрал…
Нищо, де, то ще си проличи, ако Лондон тези дни наистина даде публична информация за сметките на новия руски император. Говори се за милиарди, да видим. И зависи милиарди в какво.
Но въпросите не свършват дотук. Трябва непременно да се попита също защо всички западни санкции досега засягат разни хора от обкръжението на Путин, но не и самия него, главния виновник за войната и откъсването на територии от Украйна, както сам си призна в едно неотдавнашно интервю.
Защо например няма забрана Путин да пътува в Европа? Да го видим с какъв полет и откъде щеше да заобиколи, за да стигне до неутрална Швейцария. Защо няма издадена заповед за ареста му като международен военно-престъпник? Защо швейцарците са му издали виза за една свободна страна, чиято свобода той застрашава с думи и действия?
Такива ми ти руски работи.
ХХХ
Впрочем, прочетохте ли потресаващата новина, че руски учени са на път да създадат препарат против алкохолизъм? Както се твърди, засега изследванията доказват, че препаратът намалява консумацията на алкохол с 30 процента.
Тия момчета няма да изкарат кинти като продадат изобретението си в Русия. Че кой там е луд да даде пари, за да пие нещо, което ще му намали пиенето. Виж, ако беше нещо да го увеличи или нещо наистина ефикасно срещу махмурлук…..
Но аз и без това не съм сигурен, че препарат против алкохолизъм е наистина създаден, при това в Русия. По-скоро мисля, че тъй нареченият „екип от учени” просто харчи някаква държавна субсидия, като се налива максимално с безплатен алкохол, докато уж проучва какво ще стане, ако отгоре му сипе и нещо безалкохолно – бира например. Или може би – ликьори някакви.
Предполагам, че в края на проекта въпросната лаборатория случайно ще гръмне. Така ще изчезнат всички готови проби от чудодейния екстракт и работни тефтери, а екипът, пиян и невинен, ще трябва да започне изследването отначало. Или то безславно ще потъне в небитието на великата руска култура. Включително финансово велика.
ХХХ
Към предимствата на великата руска култура очевидно е насочило внимание и душевно дребното величество, наречено Симеон. Или гражданинът Сакскобургготски, ако временно се съобразим с презумпцията за невинност.
Онзи ден, докато случайно минавах през каналите, по БТВ „Лейди” мернах кадър от официалното честване на 3 март 2015 година. За моя изненада, видях следната мила, родна картинка – от една черна кола на площада слиза руският посланик Юрий Исаков, а от другата и врата като гущер се измъква и протяга шия да се огледа Наше Доказано Царско Нищожество.
Гражданинът Сакскобургготски сигурно е отишъл да помоли Исаков да му даде повече разяснения по въпросите на великата руска култура, казах си. Няма какво друго да е – продължих да се навивам.
Защото иначе трябва да си представя, че случайно е бил на инструктаж в руското посолство и от дума на дума, забравили се, та дошло време за празненство, аруснакът любезно докарал нашия с каретата си.
Защо пред очите на всички? Ами за по-голяма конспирация, де.
От друга страна обаче мисля, че инструктажът изобщо не е случаен на фона на натиска, който банда царедворци напоследък оказват върху българското общество. Искат да забравим всички гадости, които помним от управлението на въпросното Нищожество и да го помолим да се върне на бял кон в политиката.
Това се прави с цел всъщност и самите царедворци да се върнат, щото те се оказаха изхвърлени от ръба на баницата. Там, отвън, както се знае, е плач и скърцане със зъби. А вероятно и паричките не достигат, когато не достига кадърността да се справиш сам, без да лапаш от общото.
Това се прави също с цел българската икономико-политическо-ченгеджийска мафия да се върне към своите най-добри времена, преживени през новия век. При Симеончо тази мафия си поживя наистина царски и творчески се разгърна.
Прави се най-после, за да могат и руските господари на горепосочената българска сган да извлекат своята полза в една тежка за тях ситуация. Защото в момента и с просто око се вижда, че дори братската прегръдка между Атака и БСП, тоест, стимулираното от Кремъл раждане на истински национал-социализъм в София, не ражда повече подкрепа за Москва и нейните интереси тук.
Величество ли?
Де газено тенеке, де!
|
Вземете последните новини.png)
