Свободата днес и тук 21 Февруари 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

БСП: презареждане или преинсталиране

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Александър Маринов

За първи път от началото на прехода БСП доведе докрай един управленски мандат, но резултатите са същите (а може би и по-лоши) в сравнение с предходните случаи, когато бе сваляна от власт (или сама хитро се измъкваше от нея). Управлението на тройната коалиция, доминирано от социалистическата партия, остави в наследство вътрешни и международни проблеми, може би не толкова шокиращи на външен вид, но вероятно с по-дълготрайни последици. БСП отново е поставена в ъгъла, а по признания на редица фигури в партията изживява най-тежката си морална криза. За мнението на обществото няма нужда да се говори – то личи ясно навсякъде - от изборните урни до интернет форумите.

Въпросът накъде отива БСП след тежкото изборно поражение през юли и след разразилия се яростен сблъсък в нейния елит сигурно изглежда реторичен за едни и нерелевантен за други. Първите смятат, че социалистическата партия най-сетне трябва да се разцепи, стопи или саморазпусне, за да изчезне от политически живот. Вторите са убедени, че въпросът е без особено практическо значение, защото БСП сама докара нещата дотам, че престана да бъде "незаобиколим" фактор в българската политика. Има обаче и други аргументи.

У нас лявото е традиционно силно (и за съжаление се идентифицира единствено с БСП), а необходимостта от провеждане на непопулярни реформи (някои отлагани вече 20 години) може бързо да ерозира наглед непоклатимите позиции на днешното управление. В допълнение ставащото в БСП може да бъде източник на поуки за всички останали партии, защото в определена степен резюмира дефектите на българската политика от периода на прехода.
Затова по-добре е да се очертаят възможните резултати от метаморфозата, която партията ще преживее след поредния тежък спазъм. Без да изпадаме в подробности, сценариите са два.

Мимикрия под формата на "презареждане"

Това бе моделът на адаптиране на БСП към новите реалности след катастрофата от 1996-1997 г. Той почива на няколко прости принципа. Първо, символично жертвоприношение на един или няколко "виновници за всичко". Второ, оневиняване на основната част от партийния елит, който до последно дружно е подкрепял провежданата политика и е извличал ползи от нея. Трето, излъчване на компромисна и слаба фигура за лидер, което да позволи договаряне на новата конфигурация на интереси в елита. Четвърто, словесна еквилибристика на тема "партията се променя" и "ние никога повече няма да правим така". Пето, търпеливо изчакване на неизбежното износване на управляващите.

От гледна точка на запазването интересите на върхушката на БСП и на стоящите зад нея кръгове този модел един път доказа своята ефективност. Ако направим един подробен преглед на кадрите, които социалистите излъчиха в различните властови структури на тройната коалиция, ще открием твърде много лица, познати от периода 1995-1997 г. Стоварвайки вината върху Жан Виденов и неколцина около него, те си осигуриха политическо алиби за повторно включване във властта.

Но този модел крие много сериозни опасности и за БСП, и за обществото. Първо, той по дефиниция елиминира задълбочения анализ на управленския провал. Както през 1997-а, така и през 2009 г. БСП съвсем целенасочено се отказва от сериозна дискусия за причините и механизмите на извършените грешки. По този начин тя не само пропуска възможността да направи адекватни изводи за неповтарянето им в бъдеще, но и поема тежката (и колективна!) морална отговорност на практика да прикрива персоналните виновници.

Тук играта на думи на Велислава Дърева е много сполучлива – Станишев обяви, че "няма да хвърля хора на вълците", а трябваше "да хвърли вълците на хората". Нужно е съществено допълнение – БСП като цяло ще носи отговорността за това, че се хвърля да брани своите вълци под претекст, че "защитава кадрите си".

Освен това моделът "мимикрия чрез презареждане" трудно ще бъде повторен в днешните условия – България е поставена в друг глобален контекст, страната е друга, политическите противници са други, най-вече (поне част от) българите са други. Опитът да се повторят ходовете от 1997-а най-вероятно ще се осъществи като фарс и този вариант наистина създава възможности кризата в БСП да стане толкова дълбока и хронична, че да отвори място за нещо ново в левия спектър на българската политика.

Вторият възможен сценарий е

опит за "преинсталиране на системата"

изразяващ се в цялостно разместване и пренареждане на пластовете по върховете на БСП. Ако съдим по предконгресните действия, част от по-опитните (бих добавил, по-интелигентните) фигури в партията, изглежда, разбират, че опитът за поредна мимикрия може да бъде фатален и за БСП като цяло, но и за тях лично. Иначе казано, ако бъдат предприети усилия за по-сериозни кадрови, организационни и политически промени, те ще бъдат преди всичко животоспасяващи – БСП или ще разкъса порочния кръг и ще премине в нова фаза на развитие, или рискува да поеме по траекторията на необратим упадък.

Подобна линия на "преинсталиране" на БСП минава по необходимост през един много тежък конфликт – нужно е "деконфедериране" на партията и установяването на реален лидерски модел. В края на 90-те години, за да укрепи положението си в партията, Георги Първанов умишлено инициира процес, който по-късно доведе до превръщането й в "холдинг от интереси". За да се преустанови израждането на политиката на БСП поради превръщането й в обслужващ инструмент на множество конкуриращи се лобита, е нужно обратно изземване на неофеодалната власт, делегирана на различни (местни и други) групи и фигури в партията. Това ще бъде много трудно и няма да мине без бой, като най-вероятно ще бъдем свидетели на процеси, аналогични на тези в СДС след превръщането му в партия.

Въпреки че в края на краищата това просто е операция по нормализация на БСП, осъществяването й в момента изглежда силно проблематично поради трудността да се намери лидер, който едновременно да е силен, консолидиращ и приемлив за по-широки обществени среди. Тези, които са силни и могат да го направят, са доста компрометирани и поради това уязвими за атаки вътре в партията и в обществото. Сред по-новите лица засега не се очертава личност с необходимите реални (доказани) способности. Но понякога в политиката важи мисълта на Наполеон: "Влизаме в битката, пък после ще видим".

Каквото и да се случи в близките седмици, БСП едва ли ще бъде същата. За добро или за зло.
 

От: http://dnevnik.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional