Путин победи ( дори спомена за Победата)

Юбилей без гости

Скоро е годишнината от Победата, а чуждестранни гости не искат да идват. Дори гръцкият премиер, единственият ни полуприятел в Европа се кани да посети Москва на 8 април. Може би е сбъркал месеца? Може да го задържим тук за 30 дни за установяване на обстоятелствата и да го освободим след фойерверките? Ким Чен Ун, обаче, ще дойде със сигурност. Това е малкa радост! Надявам се, че за да бъде пълен фарсът – ще дойде с бронирания си влак. Това e малко тъжно.

70-годишнина на Победата e последната голяма дата, на която ще можем да съберем достатъчно живи ветерани и те ще могат да участват в празненствата. Пет години по-късно ще останат единици, а те ще бъдат много, много стари. Но именно този, последен юбилей ще празнуваме сами. Помните ли как на 50-та годишнина при нас дойдоха всички. Как на 60-та годишнина, макар и без много желание, дойдоха почти всички световни лидери и нашите съюзници във войната, въпреки че нямаше балтийци и грузинци, нямаше го Тони Блеър и тържеството изглеждаше повече протоколно, отколкото искрено. Сега, дори и такова няма да бъде. Обяснение за това, разбира се, ще намерят. Ще разказват за преразглеждане на историята, за изкривяване на истината за войната, за опитите да се омаловажи или дори премълчи ролята на Съветския съюз в победата над фашизма. И всичко това няма да е вярно. Няма да дойдат тук по една причина, а тази причина няма нищо с войната и годишнината. Те няма да дойдат конкретно заради Путин.

Да стоят до нашия президент на лидерите на нормалните страни им стана неприятно, неловко, неприлично. И не е правилно с присъствието си да му правят реклама. Тук какво общо има споменът за войната? Защо трябва да се поставя знак за равенство между подвига на съветския народ и милионите жертви, платени за Победата и този, който сега царува в Кремъл? Да не би те да спечелиха войната? У нас в последно време бушува такава патриотарска истерия, такъв стремеж да се защитят подвизите от Втората световна война, сякаш не друг, а депутатите-трепачи и ТВ-проповедниците се вдигаха в атака, загиваха от раните си и работеха в продължение на 12 часа на струговете.

У нас истинските ветерани са масовка, а главни герои станаха тези, които през 1941 г., при звука на фойерверките се разбягаха като пилци. Победата сега е присъдена на всякакви мерзавци и мошеници, възнамеряващи от чуждия подвиг и кръвта на другите да се прославят и саморекламират. Разбира се, обидно им е, че Русия вече е отхвърлена, че не я канят в приличното общество и никой не я посещава. Но ако никой, освен Ким Чен Ун не ни се натиска, можем да потърсим причината в себе си, а не да ни се привижда световна конспирация, разказвайки колко са лоши всички наоколо, освен нас? Тези, които наистина спечелиха тази наистина Велика Победа преди 70 години, направиха милион пъти повече от вас, за да уважават страната ни и да ни благодарят по света. Това уважение стигна за почти 60 години. Това уважение успяхте да го прахосате на вятъра.

Антон Орех

www.echo.msk.ru