Борис Акунин, http://www.dnevnik.bg
По повод суетенето около изчезването от публични прояви на президента Владимир Путин избралият да живее в чужбина популярен писател Борис Акунин (Григорий Чхартишвили) коментира в блога си особеното място, което смъртта на руски владетели през март играе в историята на страната:
В момента буквално живея в XVI век, защото пиша трети том на моята "История". Това е период, когато в Русия до колосални размери се разраства ролята на личността. На една единствена личност - господарят на цяла Рус (останалите просто са били негови роби).
Наследената от Ордата на Чингис хан "пирамида" на властта, в която всички части и структури на държавата се събират в една точка, при неразвитите държавни институти е довела до това, че от личните качества на владетеля директно е зависел животът или смъртта на цялата страна, както и на всички, живеещи в нея.
Прищевките, пороците, болестите, страховете, фобиите и хормоналният цикъл на самодържеца са определяли хода на историята. Когато му е било определено да живее дълго, това е променяло из корен съдбата на страната.
Изведнъж се сетих, че в този смисъл март е особен месец в руската история. Нездрав за личностите, чиято роля е станала прекалено раздута.
Главният персонаж в третия ми том е преждевременно състарилият се, с увиснала кожа и мърляв Иван Василиевич (Грозни). На 18 март 1584г. той "поискал шахматна дъска и, докато седял в халат в постелята, подредил фигурите (...), но изведнъж паднал и склопил очи навеки", както разказва Карамзин. Великият господар бил сполетян от инсулт - и край, променила се цялата епоха. Болярите, придворните, гражданите, селяните сякаш станали други хора. И Рус станала друга. Много бързо.
Смъртта на Иван Грозни.
[YouTube]
Или пък известното произшествие от 12 март 1801г. в Михайловския замък, когато някой ударил по главата с тежка златна табакера малката личност по пижама. Защото тази личност измъчила всички с откачената си роля в историята. (Бел.ред. Става дума за убийството на император Павел I в заговор на аристократи, недоволни от непредсказуемата му политика и ограничаването на правомощията им. В продължение на над 100 години цензурата не допуска в Русия публикации с версия, различна от официалната - че той е починал от инсулт.)
С това неприятно събитие, впрочем, започва биографията на родния ни либерализъм. Защото след цареубийството в Русия за пръв път дошло на власт либерално правителство и опитало да провежда спасителни реформи.
Кадър от игралния филм "Бедният Павел".
[YouTube]
А на 1 март 1881г. на брега на Екатерининския канал народоволците убили император Александър II.
Като дете когато четях романа на Трифонов за народоволците или гледах филма "София Перовская", в това преследване на царя ми се привиждаше нещо възвишено и романтично. А сега много добре разбирам, че на 1 март 1881г. се е случила една от главните трагедии в новата руска история. В онова утро Царят-Освободител окончателно одобрил "конституцията" на Лорис-Меликов. Ако проектът се беше осъществил, много е възможно Русия да се беше разминала с революцията и гражданската война
Но бомбата избухнала в краката на монарха, откъснала десния и раздробила левия. Губейки съзнание, царят помолил бързо да го откарат в двореца, да го покрият с нещо, за да не се излага. До последната минута пазел царското достойнство.
Наследникът му, естествено, от уплаха натегнал всички гайки. В крайна сметка - макар и не веднага - се случило именно това, към което се стремили терористите: революция.
Атентатът срещу Александър II.
[YouTube]
Е, разбира се, как да не си спомниш 1 март 1953г., когато едно посивяло дребно старче не излязло от заключената си стая, защото го сполетял удар. Старчето толкова наплашило всички, дори собствената си охрана, че слугите часове наред не се решавали да влязат. При инсулта, както е известно, в повечето случаи болният може да бъде спасен, ако му се окаже помощ до 6 часа, след това е късно. Иван Василиевич в неговия XVI век не биха го измъкнали, но Йосиф Висарионович напълно можеха да го спасят. Ако не се бояха толкова силно.
Сами знаете как се е отразило на живота в страната това частно събитие.
Подбирам тези мартенски дати с тъга и печал. Защото навън вече е XXI век, а у нас цялата власт отново е в ръцете на една личност и тази личност не спира да играе своята роля, непрекъснато излиза на бис, а аплодисментите от ден на ден стават все по-оглушителни. Казват - освен ако не лъжат - че вече на 90% от зрителите са им се подули дланите да ръкопляскат.
Вижте какво. Дайте вече да се научим някак да контролираме ролята на личността в руската история.
Нека сянката на един човек да не покрива цялата страна, а?
Кадър от документалния филм "Смъртта на Сталин. Краят на една епоха".
[YouTube]
През последните дни всички гадаеха къде се е дянала главната личност на съвременна Русия. Защо не я виждаме? Директно си признавам, че не съм поклонник на дадената фигура, но ми беше противно да чета в интернет кръвожадни предположения и да гледам колко народ няма търпение да види "некролога на първа страница".
До каква степен на безнадеждност и неверия в собствените сили трябва да стигнеш, за да свързваш всичките си надежди и промени към по-добро със смъртта на един единствен човек!
Абсолютно не желая авторитарният режим в Русия да рухне заради това ,че Путин вземе и самичък (или в резултат на дворцов преврат) изчезне. Искам авторитарният режим да се смени в резултат на осъзнат избор на хората, в резултат на колективни действия.
Да седиш и да чакаш мартенските иди (15 март в римския календар, на който заговорници убиват Гай Юлий Цезар - бел.ред.) е занятие унизително и безперспективно.
Не става дума за личността, а за народа, който ѝ позволява или не ѝ позволява да диктува историята.