Да помечтаем, полезно е

С интерес прочетох в Клуб Z опита за гавра на една група прости хора с идеята, подкрепена от Радан Кънев за прокопаване на плавателен канал Русе – Варна. За всеки, който е сторил мерак да види подгизналите от злостна ирония коментари за нуждата от такъв канал би трябвало да е станало ясно, защо България крета на опашката на цивилизования свят и като икономика, и като прогноза за бъдещето си. Няма как хора, които не притежават интелекта да схванат ползите от тази идея, да бъдат двигател на развитието ни. Те мечтаят да си имат своята колибка и чашата ракия с комат хляб. И ако им излезе късмета с жената на комшията - щастието им е пълно.

 Как решават подобни проблеми в останалия свят. Който се е интересувал знае, че германците преди десетилетия /през 1992 г./ прокопаха канала за връзката Рейн – Майн - Дунав с дължина 171 км., ширина 55 м. и дълбочина 4 м. С оглед по доброто използване на тази евтина водна връзка, свързваща Черно море с Атлантика през предходния планов период на ЕС бяха предвидени 70 млн. евро за продълбочаване на българския участък на Дунава, които за съжаление предходното правителство на ГЕРБ пренасочи към софийското метро. А идеята беше да се преодолеят затрудненията за речното корабоплаване през сушавите периоди и корабите да пътуват целогодишно с пълен товар. Груба грешка с крайно лоши последици за нас. Ще отбележа само, че над нас със система от баражи проблемът ниски води е преодолян. Там този факт е довел до това, че превозите са поевтиняли с около 30% . Да, ама това не е валидно за нашите кораби, защото те трябва да преодоляват плитчини, каквито нагоре по течението няма.

 Но да се върнем към идеята за канала Русе - Варна. Погледнете картата и ще видите, че подобен канал съкращава водния път от Черно море до устието на Рейн под  Амстердам с над 100 км. Ха познайте, кой път ще изберат превозвачите – този през делтата на Дунав, или през предлагания канал. И още нещо. Всички знаем, че край Белене има един огромен сграден фонд на провалилата се АЕЦ. Там има и един уникален лиман за тежки товари с мощен кран, които е с капацитет 100 тона. Да помечтаем. Да си представим, че обявим площадката за свободна икономическа зона. Представяте ли си навалицата от чуждестранни инвеститори, желаещи да стъпят на тази площадка. За по добра логистична подкрепа на начинания за лек достъп до пазарите на ЕС не може действително да се мечтае. Да не забравяме – тук имаме освен лимана, за който стана дума и пристанищата на Свищов и това на химическия комбинат Свилоза, построена е 120 мегаватова централа, която е напълно в състояние да реши енергопотреблението за зоната.

 Не бива да мислим, че ползите за нас са само изброените. Да упоменавам ли, че беше започнато и изоставено строителството на хидротехническия комплекс Белене – Чоара, известен и като Никопол – Турну мъгулере. Подобен трябваше да се изгради и между Силистра и Калъраш. Това ще са съоръжения, които не само ще позволят поддържането на нивото на водите на оптимални стойности, но и ще са придружени и от други екстри – по около 1000 мегавата мощност на ВЕЦ-овете покрай баражите, а по стените им ще преминават пътища и жп линии.

 Това, за което пиша не е фантастика. Попитайте проф. Марин Деведжиев, един от най-добрите макроикономисти не само в България дали всичко това е реализуемо. Попитайте и проф. Минко Памукчиев, който е един от радетелите на подобна идея. А иначе е много лесно да кажеш, че нещо като не е по мярка за акъла ти, то е глупост. Не, не е глупост. И понеже във всичко казано по-горе има много здрава икономическа и социална логика, то ще се случи непременно. Въпросът е кога. Естествено, колкото по-скоро, толкова по-добре. А неверниците ще си ги понесем на гръб и ще ги стоварим на спасителния бряг. И те са хора, нали?