Кремъл плаща нови 20 милиона евро за пропаганда срещу България

Иво Инджев, www.ivo.bg

Искам да съобщя една новина на ДАНС, ако там наистина има служители, които се занимават с контраразузнаване по руско направление. Нека да проверят как се разпределят в България 20 милиона евро, постъпили наскоро от Русия за целите на руската хибридна информационна война.

Този транш е повторение на случая с други 20 милиона, които Москва беше заделила за пропаганда в България, когато Петата колона беше наета да брани руските енергийни проекти и да финансира т.н. “шистова революция” срещу освобождението на България от руското енергийно робство.

Писал съм за това многократно в недалечното минало, но без никакъв ефект- защото агентурата на Русия в България се чувства като у дома си.

Всеки работещ в медийната сфера ще ви каже, че 20 милиона евро свежи подкупи е огромна за изпосталелите български медии суми, петимни да се продадат на онзи, който плаща повече или поне нещичко- без данъци, отчетност и прочие глезотии, характерни за т.н. грантове от западни фондации, срещу които русофилите тук вдигат скъпо платения си шум ( авторът не е сред бенефициентите).

Ето ви едно произведение на пропагандното изкуство, което няма как да е сътворено в Русия, но се появява в руското пропагандно пространство.Изработено е от платените за целта български продажници.

Вярно е, че руските посолства са ангажирани да правят списъци на “русофоби” . Тази информация вече обиколи света. Със сигурност и поделенията на КГБ в София са си свършили работата също. Но ще се съгласите, когато видите колажа , поместен в руския сайт, в който се съдържа подигравка по темата за руските освободители, че само вещи български рубладжии могат с такава антибългарска наслада да си поиграят да наместят в картинката български физиономии, “световно неизвестни” на който и да е руснак, но достатъчно добре познати на българските слуги на Кремъл ( чак и моя милост е подреден в картинката).

Уличаващото обстоятелство, да повторя, е във факта, че няма руснак на света, който вкупом да (раз)познава монтираните в колажа български физиономии.

До свидания, братушки

Президент Болгарии отказался ехать в Москву на 70-летие Победы. Не догадываетесь, почему?

Болгары, например, считают, что в 1916 году Россия с Румынией напали на Болгарию. Но болгары русских победили, выгнали русских с румынами в Бессарабию на реку Серет, и взяли Бухарест. Удивительно, что не Москву, ага. При этом то, что Болгария вообще-то воевала на стороне Германии против России — они деликатно забывают.

До этого, за семь лет после освобождения 1885 года от турок (русскими войсками, о чем тоже деликатно забывают) болгары распоясались типа «объединили Север и Юг», то есть присоединили к Болгарскому княжеству Восточную Румелию, не спросив у русского царя, который тогда рассердился. Из болгарской армии отозвали русских офицеров, и на Болгарию напала Сербия (у которой болгары оттяпали земли). В этом тоже русские виноваты — по мнению болгар, русские должны были убивать сербов за то, чтобы земли сербов достались болгарам.

Потом СССР, Вторая мировая, Болгария – снова союзник Германии. А ведь тогда, после 1939 года, Сталин предложил Болгарии договор о защите вместе с введением войск – но болгарам не очень-то этого хотелось. Болгарам хотелось снова пограбить соседей — а это им обещал только Гитлер. Например, болгары хотели занять Македонию — якобы это тоже часть Великой Болгарии. Но «проклятый Тито» не дал им это осуществить — с позволения русских, разумеется, веть русские у болгар виноваты во всех их проблемах.

Больгарские десантники в Вермахте!

Ну и как вам эти братушки?”

От тази помия излиза, че български парашутисти са служили във Вермахта, а е точно обратното: нито един български войник не е изпратен да воюва срещу СССР през Втората световна война ( докато през Първа световна наистина се води истинска българска освободителна и победна за България война срещу руските завоеватели ). Точно обратното: български парашутисти воюват под командването на Червената армия и то така, че да бъдат избити от германците.

Скок в миналото изобличава още веднъж престъпния характер на съветския комунизъм в България

Иво Инджев ⋅ юни 20, 2014 ⋅

Още едно от престъпленията на комунизма изплува от тинята на съветския колониализъм в България чрез свидетелството, което сподели в електронно писмо един читател на блога.

“Здравейте г-н Инджев, винаги следя с интерес участията Ви в телевизионни предавания, чета и някои от статиите Ви.

От последното Ви интервю ме впечатли констатацията Ви, че до сега няма нито един паметник на загиналите над 30 хиляди българи в така наречената /последното е моя формулировка/ Отечествена война-1944-45 год. Без ни най-малко да претендирам за по-голяма компетентност по темата- напротив, винаги съм се възхищавал на изключителната Ви детайлна информираност, ще си позволя да добавя и свое разсъждение и го подкрепя с факти.

Тази война е единствената в световната военна история /убеден съм в това/, в която воюваща страна се стреми да даде колкото може по-вече жертви от самата себе си! Демонстративно и нагло, още в хода на самата война, е бил лансиран “патриотичният” призив, че трябва да се измие срама от предишният военен съюз на България с Германия.

Множество политкомисари /длъжност за първи път въвeдена в Българската армия/ са определяли как практически да се увеличават броят на жертвите от българската страна. Ще подкрепя твърдението си с конкретен епизод, разказан ми от първо лице от родния ми баща- пряк участник в него. Като летец от въздушните войски на н.в. Борис ІІІ, той веднага е бил изпратен след 9-ти септември на фронта в днешна Югославия и е участвал в първата фаза на въпросната война.

При атаката за превземането на Скопие един от политкомисарите /от тях няма нито един загинал/, нарежда да бъде извършен дневен парашутен десант над окупираният от немците град точно в 12 часа по обед! Приземяващите се парашутисти просто са били разстрелвани от упор в момент на най-уязвимото им състояние- на овладяване на парашута при докосването със земята. Единственият начин хипотетично някой да остане жив е, ако успее да се оплете в купола на парашута на предишния скочил негов колега.

Точно за такъв епизод от първо лице е разказът на баща ми- пилотиращ разузнавателен самолет, от който на въпросния десант са скачали част от участващите парашутисти. Секунди преди да скочат, на прага на отворената врата на самолета, баща ми е слушал как колегите и приятелите му са решавали кой да получи шанс да оживее и кой да му даде този шанс, заставайки с тялото и парашута си пред него! “Ще скочиш в нарушение на правилника веднага след мен, за да се оплетеш в купола ми! Имаш две деца и си длъжен да оцелееш! Това е заповед!!! ”

Такива заповеди на няколко пъти е чул баща ми в хода на реализирането на “гениалния” парашутен десант над Скопие. Той, убеден съм, също е единственият дневен десант над укрепена позиция в цялата военна история. От хвърлените 80 души-елитната част на въздушните войски на България/обучавани няколко месеца в Германия/, остават шест души живи. Когато баща ми завърши разказа си, за първи път видях в очите му сълзи! Заяви ми, че ми предава тези събития, за да знам какви истински мъже е имала България и за да предавам това на децата ми, а те на техните…

70 години по-късно, през 2014г. от чисто човешко, пък и от политическо любопитство, в деня на отворените врати на музеите, отправих писмено запитване на ел. адрес на музея на авиацията край Пловдив в Крумово с молба да ми разкажат какво историята е запазила като документи за събитията от щурмуването на Скопие, 44 год. Получих отговор писмено, че България никога не е извършвала парашутен десант във военната си история!!?

Мисля си г-н Инджев, че факт като този, до голяма степен обяснява защо няма до сега паметник на загиналите, напълно безсмислено/според мен/ над 30 хил.българи, защото “братският” Съветски съюз на масата на преговорите при подписването на следвоенните договори ни поставя в групата на загубилите Втората световна война… Мисля си още, г-н Инджев, че говорейки за тези хора на синовете си, на Вас, на хора като Вас, успявам да създам особен вид, макар и невидим паметник!

Любопитен съм за Вашето мнение-дали и макар и малко съм успял?”

Танчо Танчев-Пловдив,бул. “Копривщица”№ 44