"На троих"

В началото на своето управление Леонид Брежнев се опитал да ограничи всекидневната злоупотреба с алкохол сред руснаците; воден от тази цел, той забранил продажбата на наливна водка. Но какво правел пиячът, ако желаел да се "подкрепи" в средата на деня? Намирал двама като него, обикновено непознати, всеки давал по рубла, със събраната сума тримата купували от някой хранителен магазин бутилка "Московская" от половин литър (2.87 рубли по Брежнево време) и я изпивали на крак в най-близкия вход. Този начин на пиене станал известен като "сообразить на троих" или просто "на троих".

През 2005 г.

съветският пиячески метод "на троих"
беше въведен в българската политика

от тогавашния президент Георги Първанов. С единствената цел да не остави властта неупотребена, той създаде коалиция от три партии, които в една по-трезва политическа реалност естествено биха били непримирими противници: партията на бившите комунисти, партията на бившия цар, изгонен от бившите комунисти, и партията на българските турци, репресирани от бившите комунисти. Тройната коалиция, създадена от Първанов, беше запомнена най-вече с бакалското поделяне на властта – в съотношение 8:5:3 – както и с факта, че този, който на теория трябваше да получи най-малък дял власт, а именно ДПС, на практика получи най-голям.

Четири години след управлението на тройната коалиция, през май 2013 г., наследникът на Георги Първанов в БСП – Сергей Станишев, състави нов управленски съюз. Участниците в него отново бяха трима и отново онова, което ги обединяваше, беше желанието да не оставят властта неупотребена. Малката и комай единствена разлика с 2005 г. беше тази, че третият участник в политическото "на троих", лидерът на "Атака" Волен Сидеров, предпочиташе да се опива не с другите двама участници във властта, но в компанията на своите жени, викайки истерично, че няма нищо общо с цялата работа. Поради жадните глътки в началото на своя мандат тази пияческа задруга обаче успя да просъществува едва една година.

Когато през 2014 г. Бойко Борисов оглави второто правителство, доминирано от ГЕРБ, моделът "на троих" беше поставен поне донякъде под възбрана. Каква беше причината? Изглежда, не толкова това, че партиите, които образуваха новото правителство, бяха четири, не и това, че всяка от четирите партии притежава собствен характер, колкото горчивият спомен от управлението на Пламен Орешарски. Лошият късмет да управляват след една напълно дискредитирана коалиция, донякъде накара управляващите да бъдат по-въздържани и по-внимателни в употребата на властта, отколкото биха били, в случай че управляваха след успешен коалиционен мандат.

Въпреки това обаче вече личи, че моделът "на троих" навлиза през няколко пробойни и в сегашното управление.

Първо, трайно се наблюдава тенденция за квотно назначаване ("квотен" си е чист евфемизъм за "бакалски"). Лошото на тази тенденция е, че тя, от една страна, допуска на важни обществени позиции да застават хора без качества или хора с неподходящи качества, докато, от друга страна, лишава от обществено доверие без разлика всяко едно лице, назначено по този начин, защото се счита, че човекът е избран да ръководи някаква служба не поради качествата, които притежава, но поради това, че се е паднал редът на неговата партия.

Второ, въпреки всички обещания за отвоюване на обществените системи от клиентелизма и корупцията в тях продължава да се наблюдава по-скоро ентропия: налице е плахост и бавене, всичко, което вече трябваше да е започнало, все още буксува на ниво "стратегии", постоянно се затъва в спорове за думи и неважни детайли, енергията за промяна се пропилява в перчене, гонене на рейтинги и междуличностни интриги. Ако в някоя сфера все пак има конкретни подобрения, то те са постигнати с много повече думи и усилия, отколкото би било редно, и са по-скоро лично, отколкото екипно дело.

Да, близкият до ДПС и БСП Владимир Писанчев вече не е шеф на ДАНС, но той беше сменен едва след бурен скандал и оставка на вътрешния министър. И по-важното: наместо да бъде основно престуктурирана или направо закрита, агенцията, която Първанов, Станишев и Доган създадоха през 2007 г., за да контролират своите критици и да си осигуряват спокойното консумиране на властта, продължава да работи. Та все в тази връзка връх на цинизма е фактът, че при управлението на некомунистическо правителство една държавна агенция като

ДАНС може да напише на сайта си,
че се явява приемник на комунистическата ДС

Горният факт може на пръв поглед да е без значение, но той е симптом за третото, в което сегашното управление е на път мощно да се провали – връщането на етиката във властта. В крайна сметка нито едно от големите безобразия, случили се през предишната една година не без съдействието на висши държавни служители и висши държавни институции, не беше публично разследвано, кражбата от КТБ, която всички ще плащаме години наред, тепърва ще бъде разглеждана от парламентарна комисия, Иван Искров – никой не може да каже защо! – все още стои начело на БНБ, Христо Бисеров беше напълно забравен и т.н.

Та на този фон как трябва да разбираме поведението на Георги Първанов, който наскоро не само заплаши да извади АБВ от управляващата коалиция, но и остро критикува колегите си от Реформаторския блок с думите, че "преяждат с власт" и вече се превръщат в "новото ДПС"? Като проява на внезапно събудена гражданска съвест, като изблик на завист или може би като знак, че моделът, който бившият президент създаде през 2005 г., все пак е поставен на изпитание? Което пък на свой ред повдига въпроса докъде би стигнал Първанов, за да укрепи политическите си позиции?

Ясно е, че участието в правителството злепостави Първанов пред неговите поддръжници. От няколко месеца той би трябвало да е под постоянен идеологически стрес, бидейки принуден да обяснява на гласувалите за АБВ защо тяхната партия подкрепя министри, които без свян се озъбват на руски официални лица, или защо тяхната партия гласува за изтеглянето на заем, който няма да се използва за социални облаги, а за покриване на минали задължения. В този смисъл излизането от правителството може би ще помогне на Първанов да запази авторитета си пред избирателите на АБВ.

Освен от избирателите на АБВ Първанов навярно е притискан и от своите колеги в ръководството на АБВ. Не е тайна, че той отведе от БСП хора, работили в сферата на отбраната и бившите служби по сигурността, които сигурно са се надявали, че с влизането в новото правителство ще си възвърнат част от загубените привилегии. Както изглежда обаче, нищо такова не се случи. Силовите министерства отидоха право в ръцете на ГЕРБ и реформаторите, а за АБВ остана – малко като в приказката за онзи побратим, който все си избирал непотребната част от реколтата – Министерството на труда и социалната политика.

Така че ако Първанов желае да запази модела "на троих", без обаче да рискува да се яви веднага на предсрочни избори, единственото, което би могъл да направи, е да обтегне с поведението си вече и без това обтегнатите отношения между ГЕРБ, Патриотичния фронт и Реформаторите, и в същото време да бабува за създаването на нова тройна коалиция – между ГЕРБ, АБВ и ДПС.