Скандал с (ш)пионки на Русия

Не съм сигурен, че има сделка за 1 евро, заяви по Нова телевизия скандално уволненият от премиера Бойко Борисов през пролетта на 2012 г. бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той коментира тази сутрин вчерашната пресконференция на компания LIC33 и изявата на живеещия в Русия белгиец Пиер Луврие, който с немигащ поглед отрече през телевизионните камери да има руска връзка в представяната от него сделка с актива на фалиралата КТБ.

“На пръв поглед някой поема 900 млн. евро задължение, но този „някой” най-вероятно няма да изплати тази сума.

Но кое е важното?

Първо, става дума за стратегически активи.

Второ – за прозиращи връзки с Кремъл.

И по двете линии държавата е длъжна да прояви изключително любопитство в този процес. При такива сделки те не могат да се осъществяват без съгласието и участието на кредиторите. Тук не става дума за 1 евро, а за 1 милиард евро. Кредитор е КТБ, но индиректно е държавата чрез фонда за гарантиране на влоговете. Държавата е крайният кредитор, става дума за стратегически активи и тези компании трябва да под вниманието на лабораторния орган на държавата” , обясни Трайков.

„Белгиецът Пиер Луврие, представен като нов инвеститор, явно има пряка връзка с Цветан Василев, така че в обявените сделки той се договаря със себе си. Само БНБ не е била наясно досега , че именно банкерът е собственик на фирми като БТК и Дунарит, за всички останали това не бе тайна”, иронизира той опитът на управляващите да си затворят очите.

Стилистиката на случая с белгиеца като инвеститор напомня на случая с неизвестния инвеститор в АЕЦ „Белене” отпреди няколко месеца, за който никой нищо не знаеше. Според Трайков, Пиер Луврие очевидно има пряка връзка с руски олигарси, които са попаднали под санкциите на Европейския съюз и САЩ и това би трябвало да се разследва от държавата.

Мисълта на бившия министър обаче заслужава да бъде доразвита с въпроса: дали „само” руски олигарси са замесени или става дума за скандал с шпионска окраска? Не е голяма тайна ( още по-малко за руския шпионаж), но за да избегна евентуално нарушаване на закона, ще кажа само, че опитът на едно подставено лице на Москва да купи военния завод „Дунарит” е нещо повече от далавера, свързана с пране на банкови активи. Това „нещо” е производството на продукция, уникална за Европа, предназначена специално за армията на една съюзническа държава, разполагаща със самолетоносачи.

Фактът, че ръката на Путин прозира в опит за контрол върху българските телекомуникации вече би трябвало да бъде достатъчно обезпокоителен за българските власти. В случая с „Дунарит” обаче става дума не само за българските власти, но и за съюзниците ни в НАТО, които биха се оказали в пряка зависимост за своето снабдяване от лица чиито следи водят директно към Русия.