АНГЛИЙСКИЯТ ЕЗИК КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛ

По-пълно и по-правилно заглавието би трябвало да бъде: «АНГЛИЙСКИЯТ ЕЗИК КАТО ПОКАЗАТЕЛ ЗА ТЪПИЗМА НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА».

Наследството от комунизма е непреклонно безкомпромисно към английския език: това е езикът на империализма.

Френският език минаваше за по-приемлив заради силните комунистически традиции на Франция и силното влияние на КГБ в страната.

Немският език беше загубил предвоенното си ниво, въпреки че все пак беше запазил солидни позиции в системата на българското образование.

И трите езика бяха представени с езикови училища, основно запазени за дечицата на комунистически властелини. По неписана логика английският език за тях беше (по думите на един от тях) «езика на бъдещето».

Бъдещето обаче е вече тук, но ние не виждаме много езиково просветени политици сред българския политически елит, може би защото този елит е все още просмукан от комунистически ченгета, бивши комунистически функционери и отчаяни русофили, за които английския е символ на техния антиамериканизъм.

И наистина, колко реалистично би било да очакваме един Румен Петков или Гоце Първанов да отговарят на сносен английски когато се наложи? А от Бойко Борисов, министрите му и цяла една зала парламентаристи? Колко би трябвало да очакваме, че всеки един от тях би могъл да води приемлив разговор на европейско ниво на английски? Един по-внимателен поглед може да открие, че в сегашния парламент двуезичните депутати с турски са повече, отколкото двуезичните с който и да е друг език!

Тъпизмът на всички тия хора е очевиден не толкова в незнанието на този основен език за базова международна репутация на страната, колкото в липсата им на основно чувство за принадлежността им към един отворен и космополитен свят, в който заради езиковата им неграмотност те са третирани като политически недоносчета. Тук не става дума за познаване на Шекспир, а за най-новия политически, икономически и финансов речник, който показва до каква степен един политик е ориентиран в съвременния свят и може свободно да представя мненията си.

Едно е, че ние ги знаем като такива, но друго е когато те се демонстрират пред другите. По своята езикова неграмотност мнозина от тях изобщо не могат да се сравняват с всички новосъздадени африкански и азиатски държави, бивши колонии или не. Светът отдавна е двуезичен и английският език няма заместител.

Срещу такава неграмотност има само един изход – заместване на такива политици с нови, двуезични като задължително изискване, дори и това да е с френски или немски. А защо не и задължителни езикови курсове  с изрично отражение върху заплатите им според успеха на положени изпити,  преди да влезат в парламентарната зала?