Александър Спасов
Странно същество е човекът. Уж съществуват морални норми, през призмата на които разграничаваме доброто от злото и тези норми са обобщение на хилядолетното развитие на обществото, а едва ли не на всяка крачка се срещаме с наглото им погазване. Удивителното е, че много често оправдаването на тази наглост се аргументира именно с лицемерното позоваване на тези именно норми. Това, което обаче наблюдаваме в Украйна от над година насам надминава всичко, случило се в историята на човешката цивилизация.
Моралът прогласява, че мирът е общо благо от най-висш порядък. А в името на мира Русия извърши перфектната инвазия в суверенната си съседка. Договорите прогласяват непоклатимостта на границите и това е един от темелите, на които се гради мирът на планетата им. Руснаците, бранейки мира изпратиха свои войски в Крим и мирно, ама съвсем мирно се настаниха там, организираха си референдум и под дулата на миротворческия си контингент, чието присъствие първоначално отричаха си присвоиха полуострова. А както казват, апетитът идва с яденето. Та като се отвори един апетит на нашите славянски братя – край няма. Една след друга източните части на Украйна попадат под лакомия поглед на миролюбивия си съсед.
Но не си въобразявайте, че само горката Украйна е жертва на подлата и ненаситна захапка на Кремъл. Чуваме, че Дагестан вече дефакто е руски. Приднестровието било също изконно руска територия. И тъй като апетитът нараства в геометрична прогресия, виждаме как след мистериозното си изчезване за десетина дни Путин обяви широкомащабни военни маневри като започнете от Балтика, та стигнете до Черно море. Става въпрос за учения, в които участват стотици хиляди военослужащи, за маневри, в които са включени всички родове войски. Бранят мира. Мир на върха на щиковете е много странен мир. И за да не помисли някой, че виждате ли щиковете са стар шлагер, един руски посланик открито заплаши Дания с ядрено оръжие. А от един филм за кримската история самият бащица Путин декларира, че ако не му се беше отворил парашута щял да търси решения с мирния атом, който с една негова заповед може да доведе ни повече, ни по-малко до края на човечеството.
Какво печели Русия от цялата тази дандания? Територии, които трудно ще удържи. А каква е цената? О, тя е без значение. Както се казва в една руска филмова мелодия. И все пак, става дума за стотици милиарди долара загуби, за бягство на чуждестранните инвеститори и в крайна сметка за изолация, с която изолацията на СССР през последното десетилетие на неговото съществуване прилича на широко отворени врати към останалия свят. Е, братска Северна Корея остава с Москва в мир и в бой, но дружбата с братска Куба като че ли е на изчерпване, след като САЩ размразяват отношенията си с островната държава. Венецуела при тази ситуация става страшно близка, а Китай е на една ръка разстояние. Само че да внимават с Китай. Много бързо и неусетно самата Русия може да се окаже в положението на Украйна и да и се наложи да се брани от прекомерни китайски апетити.
Казват, че всеки народ си заслужава правителството, което сам си е избрал. Тук също виждаме нещо стъписващо. Народът обеднява, а според социологическите проучвания рейтинга на предизвикалия това обедняване чупи всички рекорди. Режимът ограничава свободите, а мнозинството от руснаците са убедени, че живеят в най-демократичната държава на планетата. Путин спря вносът на храни от ЕС и САЩ, цените им хвръкнаха до небесата, месото пак се превръща в лукс, а официалните власти говорят за надигаща се огромна патриотична вълна. Стигна се до там, че в сиромашията самогонът се върна на руската трапеза, а заедно с него и чудновати питиета, от които не рядко се умира, но алкохолното опиянение само подклажда нови и нови родолюбиви чувства. И всичко това на фона на гордо държаните портрети на Ленин и Сталин по време на организираните масовки. Представяте ли си германец да носи портретът на Хитлер и около него да му се възхищават. Няма как да стане. Но в Русия сатрапите ги тачат и вероятно певци песни за тях пеят.
Има една болест при която болният може да получава халюцинации, налудности често фантасмагорични по характер или свързани с чувство за преследване и дезорганизиране на говора и мисленето. Наричат я шизофрения. Засегнатите от нея по принцип не са чак толкова много, но предизвикват съжаление, а когато не се лекуват правят бели. Но не ви ли се струва, че голяма част от посочените симптоми са отчетливо различими в поведението на Русия. Ето и днес в руската преса четем, че авиокатастрофата с пътническия самолет във Франция се дължала на американците. Е, това си е лудост от всякъде.