Какво (не) ни казва бившият “Мистър икономика”

Парите са като водата- винаги си намират път през цепнатините. Когато са много, могат и да вървят като вълна нагоре, но иначе посоката е една: надолу.

Това ми идва наум, когато чета пространното интервю на банкера Цветан Василев с Явор Дачков в сайта „Гласове”.

Не казвам, че Явор Дачков плува по течението на въпросните пари. Но е факт, че сайтът му определено не е като онези европейски вестници, в които Цветан Василев съобщаваше господарски на българите, че управлява 10 процента от тяхната икономика.

Не веднъж по онова величаво за него време съм обръщал внимание върху издайническия парадокс за кухия статут на продажните български медии. Дори собственият им собственик не им се доверяваше и не ги уважаваше. Когато имаше да каже нещо важно, избираше европейския печат за трибуна.

Днес Василев вече е готов да се задоволи с трибуната на един български сайт- едно малко ручейче, избрано от пълноводната медийна мелиорация, командвана някога от неговата, ( на Василев) доскоро могъща корпорация.

Не е случайно, че в интервюто си Цветан Василев сам, без да го питат, отделя специално внимание на това какви длъжници са му българските медии. И споменава имена: Венелина Гочева, Тошо Тошев, Петьо Блъсков, Недялко Недялков. Каква рядкост!

Да сте чули който и да било български политик да си позволява подобна откровеност по отношение на медийни собственици?

По ирония на съдбата един банкер казва сега онова, което не искат или не могат да си позволят да кажат политиците ( или свързаните с тях прокурори) в България. И как не! Та днес самият Бойко Борисов призова на бизнесфорум в София да не завиждаме на румънците за това, че там прокурорите успяват да осигурят присъди на политици- това не било пример за подражание. Омертата е на власт.

Късно е да се питаме защо Цветанов проговаря толкова късно за не толкова далечното минало, когато, по собствените му думи в днешното интервю, в коридора му чакали със седмици същите онези, които днес го плюят.

Цветан Василев вече се е разделил с илюзията, че пазаруването на медии ще му донесе безоблачно добруване на върха на държавата (да, на върха, та нали сам се хвалеше за онези 10 процента). Разказва ни вече от първо лице добре известните на любознателните българи истини за далаверите с външния дълг на България и за Руската външнотърговска банка ( ВТБ), която го беше прелъстила, но явно вече го е изоставила. Споменава дори и използването на „Булгартабак” , купена пак от ВТБ, като бухалка в разправиите при разпределянето на порциите в държавата (намеква, че служители на холдинга са инсценирали опашки вложители, предизвикали впечатлението за паническо теглене на депозити от КТБ през юни миналата година).

В същото време банкерът, останал без банка и външна протекция, апелира към популисткия патриотизъм на онези българи, на които се опитва да продаде със задна дата акции от патриотарското говорене, според което не бивало да „залитаме” нито по Русия, нито в обратната посока. Трябвало сами да си банкираме.

Този наивитет напомня на пожеланието България да е Швейцария на Балканите, сякаш това зависи предимно или единствено от нас, потенциалните балкански швейцарци. Прилича и на приземяването на Сталин, който слиза от кървавия връх на десетилетната болшевишка фразеология спрямо „другарите и другарките” и прочие роби на труда от речника на болшевишкия канон, за да се „”досети , че в СССР има „братя и сестри”, когато се оказва с нож, опрян от германския Вермахт до гърлото.

Но за да съкратим преразказа на интервюто, което желаещите могат да прочетат в съответния сайт, ако имат желание да станат обект на закъснялото частично откровение на Цветан Василев, можем да сведем същината му до главното: той твърди, че при двама нотариуси в две различни държави е депозирал онова, което не иска да ни каже днес в интервюто и че може да го узнаем, само ако бъде убит.

Иначе казано, Цветан Василев не ни казва истината, която наистина има значение. Онова, което споделя, звучи достоверно, но не е новина- нито за продажността на медиите ( той ли не знае!), нито за руската зависимост, нито за каквото и да било друго, изречено в интервюто.

А най-идиотското е, че ние, ползвателите на полуистините, се оказваме по дефиниция виновни за желанието си да узнаем какво крие Василев при нотариусите. Защото ще излезе ,че му желаем смъртта, след която нотариусите са упълномощени да ни отворят очите за истинските далавери в България.