Спомняте ли си истерията около арт инсталацията на Давид Черни? Ако сте я позабравили, съм ви дала линк. И въобще, образовайте се малко за Черни, защото човекът не го знам какъв творец е, но аз еднолично го обявявам от те тая висока трибуна за новата компилация между Ванга, Нострадамус и Едгар Кейси.

Защото човекът Позна.

Например, позна с изключителна точност, в това число и цветова, появата и оттичането в канализацията на мимолетния политически субект Bulgaria Without Censorship (BG WC), преминал в по-късен етап на „през центъра ми е за демокрацията и България“.

Черни позна и в детайли и същността на настоящата културна (в най-общ смисъл) политика на страната, която би могла да бъде обобщена накратко до: напъни -> кенеф -> а след кенефа – газове и тор.

Тоест, когато Теодора Стефанова диктува пророчествата на Унилсън, ние с относителна точност знаем, че ще се случи точно обратното на изреченото от извънземния разум, което пък доказва теорията, че България е мишената на Вселенската конспирация, което пък обяснява и защо напоследък Теодора и Унилсън липсват: вероятно са се досетили, че сме почнали да се досещаме и в момента изчакват да забравим, за да се появят отново и да ни зарадват от малкия екран. Не ми се вярва да се наложи да чакат много дълго. На бас, че повечето от вас вече се чудят коя беше тая Теодора и какво е Унилсън. Ми браво на вас. Ей заради такива късопаметни индивиди няма да се оправим!

Но когато Черни прави арт инсталации, следва да замълчим и да се замислим. Защото човекът е безотказно точен като Нострадамус от едноименния филм.

Но да се върнем на културата.

Сега, тук трябва да уточня, че нямам особено право да се изказвам в тази област, бидейки човек, който и една тоалетна не е построил през жалкия си живот, а особено след като господин Рашидов ми е ресорен министър по стечение на обстоятелствата би следвало да послушам съвета му, да си замълча и да не се изказвам по културни тематики.

От друга страна, обаче, може би мога да взема отношение към погребението на българската интелигенция и култура (по думите на министъра), тъй като съм си имала вземане-даване с тоалетни по най-различни поводи, включително:

- като съм била на излет в гората и се е случвало да ме налегне голяма нужда, съм ползвала лопатка, за да поизкопая дупка, а после да я зарина добре, за да не допринеса за минирането на околността;

- редовно почиствам тоалетната у нас, а веднъж дори смених с ей тия две ръце тоалетното казанче;

- организирала съм тоалетната на котката и я почиствам, също редовно;

Дето се вика, освен Весо водопроводчика (много свястно и интелигентно момче), дето ни смени тоалетната чиния против съвсем прилична сума, когато старата даде фира, и аз би трябвало да мога да кажа туй-онуй за организацията на българската култура. Ако горните ми постижения се струват някому недостатъчни, мога да добавя към компетенциите в CV-то си, че от време на време ми се налага да ползвам и тоалетните на работа, че дори и четките за почистване понякога съм ползвала.

Допускам, че повествованието вече достигна нужното ниво на културност и мога спокойно да продължа нататъка, заявявайки, че аз обичам настоящето правителство, обичам всички негови политически напъни, съгласна съм отвсякъде с премиера, че когато едно теле порасне, то става крава или бик (а не теляк, както биха си помислили някои), обичам и стабилността на това правителство, а после финансовата, икономическата и образователната му политика най-обичам културната. При други обстоятелства щях да кажа, че културната най-много я тача, но тъй като ни един клозет през живота си не съм построила, а само съм ползувала и почиствала, вероятно нямам право на чак такива обяснения в любов.

Обичам и гражданското съзнание в тази древна и велика страна. Оня ден си правих някакъв тест по Интернет, от който разбрах, че съм била прекалено чувствителна и затова така съм се палела, но след поредното откровение на господин Баш-Културдрегера по прякор Гробаря, че бил направил прекрасно гробище за българската интелигенция и култура, ми се стори някак в реда на нещата на другия ден всички културни институти да си закичат по два карамфила и една траурна лента на входа. Ей така, от съпричастност. Това, разбира се, не се случи, а няма и как да се случи. Защото културните институти кротко се направиха, че не са забелязали поредната клозетна фиксация на ресорния си министър и всичко си продължи постарому.

Например, Музеят на мозайките в Девня продължава да тъне в немара; Свещари продължава да е трудно достъпно и не особено известно място за посещения, нищо, че е древно почти колкото египетските пирамиди; Мадарският конник кротко се руши… Рушат се сами и умишлено се разрушават прекрасни стари сгради в българските градове, оградени с предпазни въженца и табели, предупреждаващи за опасност. Така де, схванахте ми идеята. Забележете, че никъде дотук не съм отворила и дума за състоянието на библиотеките в страната, защото съм наясно, че те не са съградили и никога няма да съградят тоалетна, поради което нямат и място в настоящето изложение. Библиотеките и сродните им културни институции са досадна дъвка, залепнала за чепика на Великобългарската култура, която пък се измерва във „възстановени“ крепости, брой глави на театрална постановка, а вече и в построени клозети и прекрасни гробищни паркове.

И понеже в България здравият разум е в горе-долу същата концентрация, каквато е и в ИДИЛ, закопавам символично моя в саксията с мушкатата на терасата и продължавам напред с една нелоша по моему идея. Например, културен обмен с ИДИЛ. Представям си го ето как: идват техни специалисти по нашите краища и минават с булдозери през де що старина е останала. От Аладжа манастир до Яйлата. В това време нашият културен министър заедно с екип български художници, архитекти и интериорни дизайнери възстановяват Нимруд така, както те си го представят. С джамиите му, с издялканите му писания от Корана по стените и с прилични тоалетни за посетителите. И с оригинален сертификат за автентичност, доказващ, че Ислямът е далеч по-стар, отколкото неукото човечество си е представяло.

Ще се опитам да завърша оптимистично.

Когато всичко отмине (защото, както казала лисицата, докато я драли жива: „и на това ще му дойде краят“), можем да извикаме Давид Черни за министър на културата. Първо, това няма да е прецедент – имали сме и други чехи в управлението. И второ, човекът поне тоалетна е построил, ако не друго, така че автоматично има и нужната квалификация.