България или баналното зло

У нас безобразията не се наказват, а стават част от пейзажа

Веселин Желев

Неотдавна досадих на един приятел във фейсбук като отново му посочих с пръст Делян Пеевски по някакъв повод. Написа ми, че вече всички сочат успелия млад мъж като причина за всички злини у нас и че това първо е невъзможно, и второ е изтъркано.

Приятелят ми е прав. Освен човек, Пеевски вече е и продукт. Той е всеобщ обект на омраза, масивно макар и далече не изчерпателно въплъщение на модела "КОЙ".

Забележителното е, че от онзи паметен юни 2013 година до ден днешен при целия обществен остракизъм Пеевски нито за миг не е бил нито заподозрян, нито следствен, нито обвиняем. Напротив, бизнесът му расте и цъфти, той е широко усмихнат, медиите,  които семейството му уж продаде, продължават (сигурно по навик) да следват неговата политика. "Лафки" никнат навред.

Както има "чудо за три дни", Пеевски стана "зло за три дни". От скандал той се превърна в част от пейзажа.

И то - само последен щрих в този все по-грозен и все по-печален български пейзаж.

Ето неизчерпателен списък на предишните щрихи:

- т.нар. възродителен процес;

- досиетата;

- източването на държавните фирми "на входа и на изхода";

- поръчковите убийства (към 150 неразкрити останаха май);

- застрахователите и гангстерските войни;

- финансовата криза през 1996-97 година, хиперинфлацията;

- банковите фалити;

- приятелските кръгове;

- криминалната приватизация;

- заменките;

- кръговете от фирми, хидротехническия консултантски хонорар;

- "Южен поток" и АЕЦ-Белене;

- костинбродските бюлетини;

- подслушванията.

Колко лустрирани, разследвани, обвинени и осъдени си спомняте от тези епизоди на прехода?

Прав е Доган, че битият - бит, ...

България е страната, където безобразията, вместо да се наказват, се банализират. 

Като гледам колко време се точи разкриването на истината за КТБ, ми се струва, че и с нея ще стане така. 

Може би не е далече денят, в който ще ме гледат с досада, щом отворя дума за Цветан Василев и за четирите милиарда.

Дано съм лош пророк, но досегашният опит не ми дава основания за друга прогноза.

Отегчени и свикнали с безнаказаността, сякаш не осъзнаваме какво означава банализираното зло.

То значи, че границата между него и доброто, между законното и незаконното, между справедливото и несправедливото постепенно избледнява и изчезва.

Ставаме страна, в която лошото е хубаво и ненормалното е нормално. И обратно. Всички са маскари. И това е естествено.

В тази среда растат децата ни. Затова един ден да не се изненадваме и да не им се сърдим.

Те ще се отнесат с нас, както сме ги научили.