«ОСТРОВНИТЕ» ПРОТИВНИЦИ НА ПУТИН

Когато един кагебист като Путин започне да раздава ядрени удари, макар и на думи, наляво и надясно, ние трябва да се запитаме: с кретен ли си имаме работа, или с откачен идиот? И в двата случая нямаме възможност да го подложим на психиатричен преглед, а това ни принуждава само да се почесваме тук-там и да се надяваме на неговото благоволение. При всички случаи обаче някои изводи са наложителни:

1.      Путин се държи като кръвожадно животно, сгащено в ъгъла и затова най-опасно;

2.      Путин и неговата Русия са развили болезнен комплекс за малоценност, особено след висините, от които се срина комунистическата пропаганда. Падането беше жестоко, а алтернативата, тоест капиталистическо развитие, се счита за признание на победени и унижени комунистически супермени;

3.      Ядрените оръжия са единствената надежда за реванш и принуждаване на Запада за връщане на Русия към статута на велика сила.

Такова гигантско опростачване има само едно сравнение – това със Сталин и той не го крие. Така казано обаче, под тая плитка доктрина много лесно се провижда и другия признак, зает от сталинизма – АНТИАМЕРИКАНИЗМА. Той прозира през бабаитските военни учения в Арктика, Тихия океан и Черно море, полетите на допотопните му бомбардировачи около Западна Европа (Португалия например!!!), заканите срещу Дания, отправени в стил Ал Капоне, заканите за изпепеляване на САЩ...

Нищо обаче не издава ненавистта на тоя кагебист към Америка, както мечтата за нова ос - Берлин, Москва, Пекин. Под тая ос българския читател трябва да разбира, че той има нужда от германска индустриализация, от китайския достъп до тихоокеанските простори срещу... познахте – Америка.

По логиката на сталинизма обаче, това не е само Америка, а така наречения «англо-американски империализъм». Под това определение да се разбира целия англо-саксонски свят, чиито главни представители са САЩ, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия, тоест така наречените от Путин «островни държави».

Пред нас и без психиатричен преглед явно стои болен човек, чиято диагноза може да се определи като циклофрения, тоест маниакално депресивна психоза с всички възможни последствия за цялото човечество, за което никой не е готов да говори открито.

Това е най-близкия вариант на сталинската максима: «Няма човек – няма проблем!»