Руско г(л)адно има

Радостно е понякога да установи човек единомислието си с народа. Това си помислих днес, когато видях в сайта на в. „Дневник“ в рубриката с комиксите, как към снимката на Волен Сидеров някой е предложил надписа „Рус(к)о гладно няма”.



И аз така мисля- писал съм го в заглавие на своя статия в ivo.bg:

“В България рус(к)о гладно нема
Иво Инджев ⋅

октомври 19, 2013 г.“

Поводът за статията от преди година и половина беше друг, но на края в нея съобщавах една новина, която беше потвърдена по-късно от самата Шаренкова:

“И накрая, противно на шаблона, завършвам с една новина за всички, които пожелаят да вникнат в нея (а могат и да я проверят, ако не ми вярват, с някой журналистически въпрос): президентът (2001-2011 г.) Георги Седефчов Първанов, придружен от Светлана Шаренкова (бивша Тутберидзе) е бил наскоро на среща с руския външен министър Сергей Лавров без това да е оповестено нито в Русия, нито в нейната българска провинция. Говорили са си за разни български кризи сред които единствената недопустима за Кремъл е русофилите да се делят и боричкат.

В България рус(к)о гладно нема!”.

На въпросната новина, както е обичайно у нас, не беше обърнато внимание - може би поради незначителността на вестоносеца, когото традиционно се опитват да убият (с премълчаване). Жалко! Защото е интересно да се (раз)узнае как така „неправителствената“ Шаренкова получава аудиенция при третия по значимост в руската имперска йерархия управник, че и цял (бивш) президент на България му води на гости.

Но освен да констатирам със задоволство, че днес, както се вижда от народното творчество в „Дневник“, мислим в една посока с народа, трябва да отбележа как се развиха във времето позициите на тандема Шаренкова - Първанов.

Преди всичко трябва да се каже, че двама се радват на напълно безкритичното, но затова пък извънредно любезно медийно внимание- като казвам „внимание“ искам да подчертая, че медиите продължават да внимават много да не кажат крива дума за тях.

Някой да е попитал Първанов например какво прави изобщо в политиката след тройния провал на енергийните си мегаломански обещания? Или как може да е съуправляващ с онзи, който по документи се води виновен за гръмкото сгромолясване на тройния му руски шлем, което го прави най-зрелищния лъжец в България?

Кремълското внимание към Шаренкова пък направо е без прецедент – от тайни срещи с външния министър Лавров (ако не е било тайна, защо не се похвали сама, а потвърди за срещата си след скромната ми намеса), нейният статут на руски инструмент за влияние в България премина на по-високо ниво.

Наградена беше в началото на тази година от премиера на Русия Дмитрий Медведев за заслуги в бойните действия в рамките на руската информациона война срещу България. На церемонията в Москва е било изрично подчертано, че тази руска награда за успехи в пропагандата по изключение се връчва на чужденци ( като Шаренкова и Димитър Иванов).

И ето че онзи ден на(д)градената Шаренкова взе думата на последния (дали няма наистина да се окаже последен?) конгреса на БСП , за да се накара на клетата столетница от московски позиции. Като пример за предателство (спрямо Путин) тя отново даде посещението на външния министър Кристиян Вигенин в Киев през февруари 2014 г. при „фашистката хунта“. След което някои колеги написаха, че конгресът е обявил ляв курс с руски акцент.

Така че Волен Сидеров е прозрачен – не само не се крие, но и се перчи на сцената за камуфлаж, за отвличане на вниманието на публиката, втренчена в неговата клоунада. Ролята му в руската постановка е поддържаща и дори го крият, когато преценят за нужно (както в случая с организираната миналия месец в Санкт Петербург среща на фашизоиди, от която той отсъстваше въпреки че името му присъстваше в програмата като един от говорителите на сборището).

Истинската атака не е неговата, а на традиционните за Червената армия „заградителни отряди“ на руското влияние, които стрелят в гръб на червената партия, карайки я да настъпва срещу западния враг по команда от Москва.

Руско г(л)адно има.